"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Борбата е един от най-успешните български спортове. Страната ни е завоювала общо 73 медала от тепиха на олимпийските игри - 18 златни, 32 сребърни и 23 бронзови отличия. Историята обаче можеше да е малко по-различна, а златните отличия - с едно повече. Това щеше да е възможно, ако един от най-добрите ни борци в лицето на Павел Павлов не беше счупил две ребра по време на най-успешните игри за страната ни - в Москва през 1980 година.
Единственият българин с медал от всички големи първенства
Павел Павлов е роден на 9 юни 1953 година в Костинброд. За първи път стъпва на тепиха на 11-годишна възраст, когато негов съсед го завежда в залата по борба в града. Там той се среща с хората, които един ден ще го придружат на някои от най-високите върхове - Петър Илков и Никола Божков. Докато стартира кариерата си на тепиха, Павлов минава и през неочаквано поприще – ръгбито. Той е избран като едно от най-здравите деца в града и закаран на турнир в Димитровград. Там той и останалите побеждават, а Павел пази медала си и до днес.
Той отказа един куфар с пари за първия си голям медал
Павлов не се завръща на ръгби игрището, а се концентрира изцяло върху борбата, а това дава резултат съвсем скоро. Той става шампион на България във всички възрасти. А още на първия си голям форум при мъжете печели бронз. Това се случва на Световното първенство в Сан Диего през 1979 година, но не отличието му е акцентът на шампионата. Преди двубоя за бронзовото отличие Павлов получава интересно предложение от американците. Домакините са останали без медали от шампионата, а съперникът на българина е последният им шанс за отличие. Треньорът на САЩ отишъл при родния борец с един куфар, пълен с пари, и му казал, че ще ги получи, ако нарочно загуби срещу американеца. Павлов категорично отказва предложението и печели първия си медал от световно.
Русия праща световните си шампиони да детронират Павлов
През следващата година, която е олимпийска, дебютира на европейската сцена също с бронз. Подготовката му за Игрите в Париж 1980 минава именно през руската столица. Той триумфира на турнира в чест на легендарния Александър Медведев, но там печели нещо повече от победата – той печели уважението и страха на съперниците си. След като руснаците виждат как Павлов побеждава техните състезатели на руска земя, те пращат двама свои световни шампиони в опит да го спрат на турнира "Никола Петров". В България идват руснаци, поляци, унгарци, но никой не може да се противопостави на Павел Павлов от това да вземе пояса.
Време е за Олимпийските игри в Москва. Павлов пристига в руската столица като един от фаворитите за златото. В първата среща той записва лесна победа срещу монголски представител. Лесното вече е приключило, защото в следващите си мачове той се изправя срещу европейския вицешампион Ян Долгович (бъдещ сребърен медалист в Москва 1980) и световния шампион Генадий Корбан (шампионът в Москва). Той обаче се бори с много тежка контузия, която го спира да покаже най-доброто от себе си.
Контузиите, които спряха Павлов по пътя към олимпийския връх
Първо Павлов вади колянната си става по време на турнира и трябва да се бори на обезболяващи. Впоследствие в един от двубоите му чупят две ребра. Въпреки трудностите и болката българинът успява геройски да се пребори срещу шведа Лейф Андерсон за бронзовото отличие. До ден днешен той вярва, че щял да спечели златото, ако не са били контузиите, тъй като вече е побеждавал тези съперници. Но животът има други планове за него, невключващи олимпийския връх.
България е сред страните, които бойкотираха Олимпийските игри през 1984 година, което лишава Павлов от шанс да се бори за така мечтаното злато. През 1982 година роденият в Костинброд борец става и №1 на Балканите. До края на кариерата си постига още три успеха в турнира "Никола Петров". Той се оттегля от тепиха като единствения борец в категория до 82 килограма, който се връща с медали от всички големи първенства.
След като се отказва от професионалния спорт Павел Павлов се отдава на работата като треньор. От 1981 до 1991 година е помощник в националния отбор на България. След това става старши треньор на любимия му клуб Славия, където постиха всичките си големи успехи. А в последните години е съветник в общината на Костинброд.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от "Пас към миналото": Боксьорът на века, който отказа чуждите пари и стана един от най-великите шампиони на България
