Асаф Авидан: Исках да съм аниматор

Изпълнителят ще гостува в България по покана на Coco Agency.

Асаф Авидан – най-успешният израелски изпълнител с първи концерт в София

Преди година едно парче завладя световното музикално пространство и се превърна в личния химн на милиони меломани – One Day/Recko...

Прочети повече

Здравей, Асаф! Преди да поговорим за музиката, която правиш бих искал да споделиш нещо за себе си. От биографията ти знаем, че си живял в Ямайка като дете. Вярно ли е това? Какво си спомняш от този период?

Да, така е. От 7 до 11-годишна възраст прекарах живота си в Ямайка, с моите родители, които са дипломати. Истината е, че аз бях по-скоро самотно дете. Знаете ли кое намирам за иронично от този период в живота си? Аз бях бяло еврейско дете в среда, в която почти всички бяха чернокожи християни. Никой нито за момент не ме накара да се почуствам аутсайдер. В момента, в който се върнахме в Израел обаче, аз се почувствах наистина аутсайдер. Знаете, Израел е страна, в която има много имигранти. Хора от различни етноси и култури. Всеки от тях си изгражда група и поставя бариери между групата, от която е част, и другите. Връщайки се в родната си страна за първи път се почувствах така сякаш не принадлежа към никоя група.

Чувстваш ли се все още аутсайдер?

Да, мисля, че все още се чувствам аутсайдер. Истината е, че когато си дете на дипломати, ти се налага непрекъснато да се местиш от едно място на друго, да си изградиш нова група познати и приятели и да се опиташ да се впишеш в нея. Точно когато свикнеш с тях, обикновено ти се налага да я напуснеш. Това те кара винаги да оставаш като че ли малко в страни, да гледаш на всичко, което се случва, от дистанция.

Многото пътувания и срещите с различни хора научиха ли те по-лесно да създаваш приятелства?

Мира Бояджиева за actualno.com: Трябва да имаме шанс за живот, а не за съществуване

Мира Бояджиева е българска актриса, позната от хитовите сериали "Забранена любов" и "Стъклен дом" и пълнометражния филм "Още една мечта...

Прочети повече

Не мисля, че вече се опитвам да създавам приятелства. Имам своето семейство и кръг от близки приятели. Те са ми достатъчни, а и не съм човек, който се нуждае от много приятели. Непрекъсното се срещам с много хора, работим, забавляваме се и сме в много добри отношения. Но не бих могъл да ги нарека приятели в пълния смисъл на думата.

Завършил си Aкадемията за изкуство и дизайн в Израел. Каква специалност?

Анимтор, исках да работя в киното и да правя филми. Представях си, че това е нещото, с което ще се занимавам занапред.

Когато споделяш за това как си започнал да се занимаваш с музика, звучиш като човек, който е преживял някакъв повратен момент в живота си. Казваш, че си се обърнал към музиката след като си се разделил с приятелката си. Така ли беше наистина?

Донякъде е истина. Краят на връзката ми с тогавашната ми приятелка определено изигра роля на катализатор на промените, които след това настъпиха в живота ми. Освен раздялата ни имаше и други причини да се насоча към музиката. Бях се преместил да живея от Йерусалим в Тел Авив, животът ми се промени коренно. Започнах да уча анимация, да работя в студио, по същото време заживях заедно с приятелката ми. Всичко беше прекрасно. После настъпи момента в нашата връзка, когато започнахме да се отдалечаваме един от друг. Стваше все по-ясно, че няма да запазим любовта ни такава, каквато е била в началото. Когато се разделихме, аз реших, че не мога да продължа да живея в този апартамент и в този град. Осъзнах също така, че не харесвам работата си. Тя не ми предоставяше необходимите средства да изразя и да обясня себе си на самия мен и на света.  Музиката от своя страна ми даде точно това, от което имах нужда. Писането на текстове и пеенето се оказаха средствата, чрез които най-добре мога да изразя себе си, мислите, емоциите и чувствата, които изпитвам. Музиката се превърна в нещо като терапия за мен.

Ани Салич: Не нося работата си вкъщи

В интервю пред HELLO! България най-обичаната телевизионна водеща, Ани Салич, разказва за мечтите и плановете, подкрепата и усмивките. ...

Прочети повече

Коя беше първата песен, която написа?

О, това беше толкова отдавна, че трудно си спомням. Първият текст за песен, който написах беше "This Cool". Създадох я много преди да започна изявите с The Mojos.

Кое провокира решението ти да започнеш солова кариера?

Решението да стартирам солова кариера, не произтичам само от собствените ми нужди. След четири години прекарани заедно с The Mojos и непрекъснатите турнета ни изчерпаха и измори. Почувствахме, че няма какво повече да дадем едни на други.  Чувството е нещо като чувството, което ти носи първата любов? В началото сте лудо влюбени и искате да сте заедно през цялото време, но не знаете как да поддържате и градите една връзка. Не сте се научили все още кога и как да отстъпите или пък кога и с какво да не правите компромиси. В един момент нещата, като че ли прегарят. Това се случи и с нас. Животът ни като група беше много интензивен и като че ли се изчерпахме твърде бързо. Настъпи момент, в който се нуждаехме от различни неща. Те искаха да пишат свои собствени текстове, които групата да изпълнява. Аз от своя страна, чувствах, че искам да експериментирам с музиката, а не да правя едно и също нещо отново и отново. Метафорично казано, исках да използвам различните цветове, които музикалната палитра предоставя. Считам, че достигнахме момент, в който всеки даде максимума от себе си и беше време пътищата ни да се разделят.

Казваш, че с правенето на музика разкриваш нови и нови пластове от търсенето за света и себе си? Какво ще стане ако достигнеш дъното и няма повече пластове, които да разкриеш? Ще има ли за какво да пишеш в песните си?

STEREO MC’S за actualno.com: Обичаме България!

На 26-ти април, Роб Бърч и Ник Халъм от STEREO MC’S ще пристигнат в Sofia Live Club, за да представят новия си DJ set, предхождащ...

Прочети повече

Не се страхувам от това, а и да бъда рок звезда никога не е било моя мечта. Правенето на музика е по-скоро средство за търсене и намиране на отговори. Наприемер, ако си човек като мен, който не вярва в съществуването на Бог и не се оповава на конкретни вярвания, то търсиш отговори на важните за теб въпроси на други места. Какво ми дава сила, надежда, коя е причината да съм тук? Важното за мен е да открия отговора на тези върпоси и музиката е едно от средствата, които ми помага да достигна до тях.

Мислиш ли, че това търсене ще продължи през целия ти живот?

За себе си знам, че това търсене никога няма да спре и винаги ще ме кара да продължавам да правя музика.

 Асаф Авидан видео: