"Изглежда, че приключва една от най-големите надежди на българското общество – илюзията „европрокуратура“, митът „Кьовеши“ и вярата, че от Европа ще дойде спасението от родната корупция. В общественото съзнание се беше настанила увереността, че след като нашите правораздавателни институции са пленени от олигархията, поне европейските прокурори ще бъдат последната бариера срещу мафията."
Това пише в свой анализ енергийният експерт и общественик Илиян Василев в профила си в социалните мрежи. Публикуваме целия текст без редакторска намеса:
"Днес виждаме обратното – вместо да „дисциплинира“ Системата, в която за да станеш европрокурор трябва да минеш през компрометиращи срещи, Кьовеши дисциплинира жертвата на тази Система - европрокурорка Теодора Георгиева, дръзнала да посегне към върха на модела и да обвини един от богопомазаните.
Още: Прокуратурата на Кьовеши образува дисциплинарно производство срещу Теодора Георгиева
Тези действия на европрокуратурата с голяма вероятност ще добави към евроскептиците и проевропейските антикорупционни кръгове у нас. Най-малкото защото тези действия на екипа на Кьовеши ще изпратят смразяващо послание към всеки дръзнал да се противопостави на Системата - или с нас или навън.
Всичко се разви по познат сценарий – ясен и циничен. Този, комуто Теодора Георгиева се опита да връчи обвинение – шефа на Булгартрансгаз Владимир Малинов, заради злоупотреби с евросредства по един най-големите енергийни проекти у нас – разширението на газохранилището „Чирен“, тутакси бе ограден с институционална стена от властовата мафия:
• МВР услужливо го предупреди, за да унищожи „компрометиращи“ свидетелства.
• Прокуратурата откровено бойкотира разследването и на практика не позволи връчване на обвинение.
Още: Кьовеши удължи отстраняването на българския европрокурор
• А накрая – за десерт – беше изваден компромат срещу Георгиева, подготвен още от деня на нейното назначаване за да се пренасочи вниманието от Малинов към самата „дръзнала“ европрокурорка.
Застраховката на мафията през компромати винаги работи. Това е и условието изобщо да получиш пост. В резерв имат друг европрокурор, напълно безопасен за статуквото. И в подобна среда да си мислиш, че Европрокуратурата ще прави нещо различно от родната става непростима наивност.
Оттук нататък ще гледаме фасади на местната версия на европрокуратурата – просторни офиси, служебни автомобили, статистика за приключени „малки“ дела с обвинение срещу треторазрядни фигури, но никаква реална работа срещу голямата корупция. Така илюзията „Кьовеши“ приключи. Българската бюрокрация успя да убеди европейската да не си разваля отношенията заради една „неудобна“ прокурорка, която дръзна да „развали седянката“.
Това е трагедия – институции, от които се очакваше да бъдат страж срещу корупцията, вече изглеждат част от същата фасадна игра.
Да, ще ни кажат, че Георгиева трябва да бъде отстранена, защото била „компрометирана“. Но кой произведе този компромат? Същата мафия, срещу която тя посмя да тръгне. Парадоксът е пълен – обвинителят е наказан, обвиняемият е защитен.
Ситуацията изглежда отчайваща и в много отношение напомня на Априлското въстание – шансът за успех никак не е очевиден, но „въстанието“ е морален императив, за да стане ясно в Европа, че в България не става дума за „отделни проблеми с правосъдието“, а за системен погром над демокрацията, върховенството на правото, свободата на словото и човешките права, в които съдебния произвол срещу кметовете, политици, магистрати, бизнесмени, журналисти, активни граждани от проевропейската опозиция и дисциплинирането на европрокурорката са звена от една верига.
Днес битката не е за една европрокурорка, а за това дали българското общество ще приеме окончателно, че корупционният модел е непоклатим и „узаконен“ с европрокуроска санкция. Или ще намерим сили да се борим, без особена надежда, че някой отвън ще ни „освободи“.
Истината е сурова – Европа се е самовглъбила в себе си и няма време за нас. Ако има „въстание“ срещу мафията, то ще е българско."
