В култа важат други правила, а големият проблем е как се справяме с това. Позицията е на Христо Панчев, доктор по семиотика и информационни науки, който е бил съветник на Борислав Сандов, когато той е екоминистър и подписва споразумение за сътрудничество с НАКЗТ - организацията на Ивайло Калушев. Калушев е основно действащо лице в трагедията "Петрохан".
В публикация в профила си във Facebook, Панчев изрично подчертава специално за споразумението следното: "Съжалявам, че едва преди дни научих, че зад ония "рейнджъри" от Петрохан стои този измамник с неговия псевдо будизъм. Чувал съм за него преди време, заради приятел, чието семейство е от завлечените. Ако знаех, че онзи е от тях, през 2022-ра вероятно нямаше да го има онова "писмо за принципна подкрепа" от МОСВ, заради което цялото жълто войнство нападна Боби Сандов. Бях съветник в кабинета тогава и помня, че се обсъждаха ония хиперактивни хижари, които сигнализират за бракониери и незаконна сеч. Помагали на МВР, помагали на граничните, защо да ги спираме да помагат и на природния парк? Такава беше логиката. Нищо повече".
Още: След разказите за педофилия: Калин Стоянов намекна, че може да няма сигнал в ГДБОП (ВИДЕО)
Култът - там важат други правила
Същевременно д-р Панчев много обстойно разсъждава за случая и то в широк аспект. Две са важните му заключения:
Травмата е в основата на култа. От травмата на една държава, през травмата на изоставено село, до загуба в семейството или травмата на майка, открила надежда в нечии чисти думи и ясна мисъл. Големият въпрос тук е как се справяме с общите и индивидуалните си травми като общество. С познание и съвременни методи ли? С вероучение ли? С врачки и идиоти, провъзгласили се за преродени буди ли? С ракия и цигарка ли? С какво? Как формираме индивидуалностите си? Към какво принадлежим? Това не са ню ейдж въпроси. Това очевидно са въпроси на живот и смърт.
Изисква се силна критична мисъл и неимоверна воля да прозреш в какво са те забъркали, да приемеш, че си бил излъган, да стъпиш здраво на земята и да вземеш живота си в ръце. Да отрича или да се подсмихва самодоволно, че него няма кой да го метне – знае всеки.
Още: "Планирани жертви, за да се стигне до нещо по-голямо": Бойко Станкушев за случая "Петрохан-Околчица"
Пълният текст на публикацията му - ТУК!
