X
 
 

Божидар Здравков - пловдивският кмет, когото помнят и след 70 години

2769
photo of Божидар Здравков - пловдивският кмет, когото помнят и след 70 години
Снимка: архив
"В своята работа ще бъда строг преди всичко към себе си. Кабинетът ми ще бъде отворен за всички, които търсят съвет и подкрепа. Обичам искрените хора. Гражданите трябва да чувстват, че общината е тяхна. Трябва да бъдем вън от всяко подозрение на обществото. Трябва всеки да знае какво се върши тук. Искам законност и яснота по отношение на гражданството. Да забравим различията помежду си. Аз държа за защита на чиновническия стабилитет в общината, който е от голямо значение. Искам правилно да бъда осведомяван по всички въпроси".

Тези думи казва при встъпването си в длъжност кмет на Пловдив през октомври 1936-та година Божидар Здравков. Речта прилича на много други обещания на кметове, които тепърва започват да управляват. Тук обаче има една особеност- Божидар Здравков вече е бил кмет на Пловдив, а всяка дума от тази реч вече е подплатена и доказана. Следват действия, които предопределят днешния вид на града, решават дългогодишни наболели проблеми и остават и до днес пример за честна политика.

Когато през 1932 година Божидар Здравков участва в изборите начело на листата на Демократическата партия и е избран за кмет, той е 45-ият поред в един дълъг списък, в който има само едно изключение на изкаран напълно мандат. В списъка има хора, с които Пловдив се гордее, има и много такива, с които се срамува. Още се помни кметуването на книгоиздателя Христо Г. Данов от 2 ноември 1896 до 12 април 1899.

Освен, че е работил без пари за общината и е дарявал цялата си заплата, той прави един жест, който би бил сериозен във всички времена. Княз Фердинанд си харесва Бунарджика и гледката от него и иска от общината да му разреши да си построи там дворец. Е, Христо Г. Данов му отказва. И както във всички времена, и в ония е имало хора отмъстителни и злобни. След оттеглянето му от поста, му намират липса за няколко стотинки. А е работел без пари...Само за справка, има кметове, които след високия пост отиват в затвора за злоупотреби. Като един Деньо Манев, управлявал през 20-те. 

Трудно е било и на Божидар Здравков и в двата му мандата. Той няма мнозинство в общинския съвет, повечето негови решения се оспорват и препъват. В първия си мандат наследява един опоскан почти до зануляване бюджет, натоварен жестоко от предишния кмет. А проблемите са много и той се наема да ги реши. Човек изключително честен и почтен, той има биография, която сякаш е писана по най-ярките исторически събития на времето му.

Божидар Здравков е бил един от студентите, освиркали княз Фердинанд при откриването на Народния театър и понесъл всички последици от затварянето на университета, участвал е в Сръбско-българската война, в Първата световна, бил е не просто съвременник, а деен участник в събитията. Завършва право, става юрист, работи предимно в Сливен и Ямбол, когато го назначават за съдебен следовател в Пловдив. Както пише той самият, длъжността е била толкова добра, че много приятели на тогавашния министър се натискали за нея и за да не се смрази с никой от тях, той избира никому неизвестния съдия от Ямбол. Така Божидар Здравков попада със семейството си в Пловдив, за да остане завинаги в неговата история.

Днес говорим за мега проекти, защото сме прекалено щедри с думите. Истински мега проект, осъществен от Божидар Здравков, е водоснабдяването и канализацията на Пловдив. За разлика от много други малки градове, сто хилядният тогава Пловдив няма канализация. Питейната вода идва единствено от един източник- Сотирския водопровод, но когато има обилни дъждове, резервоарите му преливат и градът остава на сухо. Подпочвените води в Пловдив са много високи, на места са едва на 50 см под земята, затова решението е трудно не само финансово, но и чисто инженерно. И все пак е постигнато. В автобиографията си Божидар Здравков споделя как при разкопаване на терени и намиране на следи от римски водопровод се срамува, че толкова векове по-късно по улиците тече мръсотия, излива се в Марица, а е било уредено

През 1923 година, след като прави успешна адвокатска кариера в Пловдив и още изобщо няма и мисъл за кметуване, Божидар Здравков строи къща близо до Бунарджика и Марково тепе. Марково тепе в този момент е кариера на софийска каменодобивна фирма, както са и Джендем тепе, и Бунарджика в северната си част. Днес е трудно да си представим, но и двата хълма са били двойно по-големи от сега заради добиването на камъни. Софийските павета в голямата си част идват от пловдивските природни забележителности. Битката да се запазят тепетата на Пловдив е жестока, натискът от София е огромен, но въпреки разнородния общински съвет, спирането на кариерите става факт. Интересите на града са предпочетени пред интересите на няколко едри каменоделци. Днес можем само да съжаляваме за унищоженото Марково тепе, но поне другите, ако и не в пълния си размер, са оцелели. Само че били голи.

Когато се захваща с озеленяването им, растителност е имало само в подножието на Бунарджика. Озеленяването и благоустройството на пловдивските тепета също е едно от делата на Божидар Здравков, които определят днешния облик на града. Започва със Сахат тепе, следва Бунарджика, после Джендема. В горещия през лятото град всяко дърво е ценно, а след усилията на общината, тепетата стават любимо място за разходка. Впрочем повикът към пловдивчани е бил: "На всяко паве извадено-едно дърво засадено! "

На Бунарджика, носещ името си от извор- бунар на турски, се строят водни съоръжения, каскада, пързалка, които са фон на много снимки от 30-те. След десетилетия на занемара, в момента се обновяват и може би пак ще станат любимо място за разходки.

И не са само тепетата, Божидар Здравков води целенасочена политика за озеленяването на града, създава нови паркове с обща площ 141 дка. Залавя се с благоустрояването на булевардите покрай река Марица и изграждането на подпорната стена на десния и бряг. Любопитен щрих от историята на това начинание споделя той в автобиографията си, това говори много за мъчнотиите в кметската работа. "През 1935 година започнахме подготовката за укрепване на бреговете, като струпвахме камъни по цялото протежение на реката на десния бряг. Всичко останало като материали от Бунарджика и Джендема беше прехвърлено на брега. За жалост, тогава стана промяна в Общината и аз бях сменен, а моят заместник (бел. ред. типично за нашата действителност), вместо да продължи замисленото, изостави инициативата и по-голямата част от материалите изпрати на други обекти. Така аз платих веднъж за преместването на този материал до реката, той е платил за преместването му на други обекти и през октомври 1936 г., когато встъпих отново в длъжност, пак се наложи да плащаме за превоз на същия този материал"...

Тия камъни оттук-там явно е вечен рефрен, но е важно да се знае, че всички големи победи на Здравков обикновено са били постигнати след път, осеян с много явни и задкулисни атаки. 

Много е направил и в социалната политика. Градът тогава набъбва от македонски бежанци, идват и много деца, тютюневата промишленост привлича мнозина, има отчаяна нужда от нови училища. Общината с кмет Божидар Здравков строи цели девет училища, ремонтира и няколко стари. Създава общински детски ясли, пет дневни детски градини,старчески дом, дом за просяци, общински изолационен блок, жилища за бездомници, родилен дом, квартални бани, туберкулозна болница. Дълъг и сложен е процесът, свързан с изграждането на Съдебната палата, но в крайна сметка и тя става факт. Също дълго време стои празно и мястото на съборения от предшественика на Здравков исторически Куршум хан. В този случай той не успява да се наложи на общинските съветници- неговата идея е било там да се построят хали, а над тях- просветен дом. Остават само халите. Затова пък друга негова идея не само оцелява, но и просперира в годините- запазването на Стария град. Къщите тогава вече са много стари, полурухнали, събарят се цели улици за ново строителство. Доказателство за тоя период до днес е сградата на АМТИИ, която стои доста нелепо до Античния театър и сред възрожденските къщи. Има цели улици с красиви къщи, съборени в оня период. Божидар Здравков освобождава от данък собствениците на старите къщи и започва археологически разкопки. По негово време се създава археологическата площадка на върха на Небет тепе, любима и до днес. Той успява да спаси къщата, позната ни днес като Етнографски музей или Куюмджиевата къща.

През 1930 година тя е купена от италианския търговец на тютюни Антонио Коларо, който имал намерение да я разруши и там да построи тютюнев склад. В крайна сметка къщата е спечелена за общината без търг, когато търговецът фалира и възстановена. Къщата Ламартин, която в годините преживя своя възход и днес има нужда от ремонт, е била по онова време толкова западнала, че е подпирана с греди, за да не падне. Тези дни Старият Пловдив празнува 50 години от създаването на управлението му, ще рече от организирания му като резерват с особени грижи статут.  Но много преди това началото на спасяването му започва от управлението на Божидар Здравков. 

По негово време  се отделя площ за Мострения панаир, отчуждават се имоти, строят се първите палати. Дотогава панаирът се е провеждал в Търговската гимназия, но доста бързо интересът се умножава и става ясно, че идеята на Обрейко Обрейков е плодоносна. И се създава панаирното градче.

Много може да се говори за Божидар Здравков, неговият внук със същото име в момента е общински съветник, къщата, построена от дядо му, все така скромно стои, но вече украсена с паметна плоча.

Факт е, че този изключително скромен и почтен, но и възпитан в най- добрите идеали на новосъздаваща се България човек не само остава в историята на Пловдив, но с делата си продължава да присъства като критерий за добро управление. 

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители

0 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.