Кметът на Стамболийски бе гост на празника на СУ „Отец Паисий“

„Прекрасен ден е днес в община Стамболийски – отбелязахме патронния празник на СУ „Отец Паисий“ и съм щастлив, че бях гост на тържеството на училището, което и аз съм завършил, завършили са го много мои близки и приятели, а днес тук учи и моята внучка. Като кмет се гордея с училището, с преподавателите в него и с децата, които учат тук. Учителите от СУ „Отец Паисий“ – това са хора, които владеят изкуството на магията, а магията е знанието, образованието и културата. Те са горди наследници на най-светлия възрожденец Паисий Хилендарски, който пося семето на историята, а учителите са тези, които го запазиха и до днес навсякъде, където има българчета – в нашата родина, в една близка до нас държава – Северна Македония, където също има българчета и в други по-далечни държави, където има български училища и български учители и ученици. Днес съм най-горд с това, че учителите намериха своето достойно място в нашето общество и се радвам, че сред тях няма завършили Харвард! Родителите – те са богати с това, което имат, с тези хубави и умни деца, с които трябва да се гордеят, защото във вените на техните деца тече тяхната кръв, в сърцата на техните деца тупти и частица от техните сърца.

Община Стамболийски изгражда собствена фотоволтаична централа

Община Стамболийски е в процес на проучване за изграждане на собствена фотоволтаична централа. Мястото вече е определено – 140 де...

Прочети повече

Щастлив съм, че тези малки български слънчица живеят в мир и имат това, за което децата от други общини само могат да мечтаят – добри училища, добри преподаватели, красиви паркове, прекрасен екопарк, във всеки парк детски кът. Това са нашите деца, това е нашето бъдеще! Да не забравяме, че от това училище са излезли много хора, които днес са уважавани личности и досега прославят Стамболийски у нас и по света. Днес видях деца, които вероятно след време ще управляват общината, ще управляват и държавата. Но най-важното, за да постигнат това, е днес да живеят в мир, защото само на няколко стотин километра от тук има деца, разделени с родителите си, деца, които учат в подземията и спят в бомбоубежищата. Това не бива да допускаме да се случи и тук. На всички деца пожелавам да са здрави, да са щастливи и да имат много късмет. Нека пътят им да бъде осеян с рози, шампанско и сълзи, но сълзите винаги да са от радост!“