Народното събрание окончателно закри Комисията за противодействие на корупцията (КПК), след като с бърза процедура прие на второ четене промени в Закона за Сметната палата. Законопроектът, внесен от ГЕРБ на 14 януари тази година, беше гласуван в рамките на две седмици с подкрепата на ДПС, БСП и ИТН и на практика сложи край на действащия до момента антикорупционен модел.
С приетите текстове се отменя Законът за противодействие на корупцията и се прекратява дейността на КПК, оглавявана от Антон Славчев. Правомощията на комисията се разпределят между Сметната палата и Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) към МВР, а служителите ѝ подлежат на преназначаване.
Проверките за конфликт на интереси и за несъответствия в декларираното имущество на лица, заемащи публични длъжности, преминават към Сметната палата. Там ще се подават и имуществените и данъчните декларации. За тази цел се създава специализирана администрация с дирекции "Превенция на корупцията", "Публичен регистър" и "Конфликт на интереси", която ще бъде под прякото ръководство на председателя на Сметната палата. С това бившият депутат от ГЕРБ Димитър Главчев получава разширени правомощия и централен контрол върху превенцията на корупцията и конфликтите на интереси. Още: Предпоследната крачка: ГЕРБ, ДПС, ИТН и БСП закриват набързо антикорупционната комисия
Същинското противодействие и разкриване на корупционни престъпления се възлага на ГДБОП. В мотивите си вносителите от ГЕРБ-СДС заявяват, че "борбата с корупцията не е принципно различна от борбата срещу всяка форма на престъпно поведение" и не изисква създаване на "специални" органи. Според тях дирекцията в МВР разполага с необходимия капацитет и опит, макар конкретни резултати да не бяха посочени.
Въпросът с архива
Най-оспорваният текст предвижда всички архивни дела и бази данни на КПК да бъдат предадени за оперативен отчет на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). По време на дебатите опозицията предупреди, че реалният ефект ще бъде прехвърляне на т.нар. "компроматна банка" от една зависима институция към друга, като нееднократно беше заявено, че службата, ръководена от Деньо Денев, се използва като политически инструмент.
Законът урежда и съдбата на започнатите производства. Неприключилите административнонаказателни дела се довършват по действащия ред, досъдебните производства се изпращат на наблюдаващите прокурори за разпределение, а висящите проверки за конфликт на интереси се поемат от Сметната палата. Още: ГЕРБ наложи своя закон за разпускане на антикорупционната комисия
Предвиден е и трансфер на кадри. Служителите от специализираната дирекция "Противодействие на корупцията" в КПК се преназначават в ГДБОП или на възможно най-висока длъжност в МВР, а служителите от дирекциите "Превенция на корупцията", "Публичен регистър" и "Конфликт на интереси" преминават към Сметната палата.
Дебатът
По време на парламентарните дебати бившият председател на Народното събрание Наталия Киселова от БСП заяви, че създаването на КПК е било грешка, но подчерта, че разговорът за борбата с корупцията трябва да продължи. Петър Петров от "Възраждане" определи закона като "фиктивна мимикрия" и заяви: "Заявката ГЕРБ да бори корупцията е някакъв оксиморон. Звучи абсурдно."
Лена Бориславова от "Продължаваме промяната - Демократична България" обвини ГЕРБ и "ДПС-Ново начало", че действат от страх от независимо правосъдие. По думите ѝ закриването на КПК блокира антикорупционната реформа и ще доведе до връщане на средства по Плана за възстановяване и устойчивост. "Лъжа е, че тази комисия е била някога реформирана. Начело на тази комисия са същите послушни хора", заяви тя и припомни публични твърдения за натиск и заплахи срещу свидетели. Още: На първо четене: Антикорупционната комисия ще се закрива по правилата на ГЕРБ
Процесът по закриването на КПК беше белязан и от политически обрати. Първоначално идеята беше лансирана от Атанас Атанасов от ДСБ през лятото на 2025 г., след което Делян Пеевски предложи сходен модел с участие на ДАНС. Позицията на ГЕРБ на няколко пъти се променяше, докато в края на 2025 г. стана ясно, че правителството се отказва от антикорупционната реформа и губи 367 млн. евро по Плана за възстановяване. Финалното решение дойде на 14 януари 2026 г., когато шестима депутати от ГЕРБ внесоха законопроекта, а всички алтернативни предложения бяха отхвърлени.
Законът влиза в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник".
