"Капитализмът се развива чрез цикъл от кризи, които се плащат от най-уязвимите - основно от хората на труда. Това е класическа постановка, която не се е променила. Но тези кризи се задълбочават както в България, така и в света поради друг тип специфики. Ако капитализмът по съществото си е една несправедлива система, която концентрира власт и богатство в малък кръг хора за сметка на правата на други, в България той е още по-груб, защото е от мафиотизиран тип. Това се обяснява както с начина, по който той се зароди през 1990-те години в сегашния си вариант, така и по начина, по който се изкривиха действията на българските институции. Българската конституция се изпразни от съдържание, а тя предвиждаше определени механизми за противодействие на тези процеси. Както беше написал академик Сендов навремето: „Нека тази харта не остане само на хартия“. За съжаление това се оказа прогноза вместо предупреждение."
Това заяви в свое програмно интервю председателят на БСП Крум Зарков пред колегите от "dВерсия" по повод предстоящите избори на 19 април, но и по повод фундаменталната преориентация на партията след смяната на ръководството.
По думите на Зарков има и друг исторически аспект на капитализма и той се случва отвъд България, макар че я увлича. "Това е един особен вид капитализъм, който за съжаление историята познава - капитализъм от милитаристичен тип. Капитализъм, който използва войната и военната индустрия като мотор за своето развитие, с всички последствия от това. Следователно нашите тактики и стратегии трябва да бъдат добре позиционирани както в географски, така и в исторически контекст", казва той.
Още: Гергана Алексова, БСП: Прогресивната данъчна система е справедливост, не просто математика
Размисли за политиката в практиката
"Често съм критикуван отляво за това, че говоря твърде много за съдебната реформа и за институционалното развитие на нашата страна. Счита се, че това са теми, които трябва да бъдат оставени или са в някаква степен „приватизирани“ от едно друго политическо семейство в България. Това семейство само се определя като градска десница. Зад тази критика отляво стои разбирането, че ние всячески трябва да се разграничаваме от градската десница, включително като неглижираме темата за съдебната реформа. За мен обаче това е удобно извинение за друг процес, който се нарича страх", признава Зарков.
Той направи и своя ретроспективен прочит: "През 1990-те години хора с власт съставиха икономически групировки. Малко по-късно икономическите групировки започнаха да финансират хора с власт. Вследствие те разбраха, че няма нужда да инвестират косвено, и започнаха да инвестират пряко. Създадоха свои политически проекти. След това падна всякакво лустро и те решиха, че няма нужда да имат параван и сами лично, в първо лице, заеха тази власт. Това направи ситуацията трудна дотолкова, доколкото те вече формално притежават политическа и демократична легитимност. Те ти казват: „Аз съм избран, не обиждай мен, защото обиждаш моите избиратели“. Един от начините да прекъснем този процес е да го назовем. В този ред на мисли аз ви поздравявам, че споменавате конкретни имена. Аз мога да продължа списъка и ако настоявате, ще го направя. Страхувам се обаче, че той ще бъде твърде дълъг. Но освен че трябва да бъде назован, този процес трябва да бъде институционално преборен", казва още социалистическият лидер.
"Не казвам, че това е приоритет пред другите социално-икономически проблеми, за които ще говоря. Казвам, че това задължително трябва да бъде направено най-малко паралелно с тях. Инак всички наши усилия, дори при политически пробив, който може да се изразява в определена изборна победа или определена поправка в закон, няма да променят системата екзистенциално. А когато усилията ни не променят системата екзистенциално, те създават разочарование у хората, които ние трябва да защитаваме. Защото така хората започват да ни причисляват към тези, които са ги излъгали. Казал си им, че нещо се е случило, а то фактически не функционира в техния реален живот", обясни още Зарков.
Демокрацията днес
Каква е връзката между това, което през 1990-те години нарекохме „свободен пазар“ и сегашното състояние на публичните ни системи като здравеопазване, социална грижа и образование, питат авторите на интервюто Константин Мравов, Антония Георгиева, Иван Бакалов, Петър Банков, Рая Апостолова.
"Първо, в България никога не се реализира нещо, което се нарича „свободен пазар“, а аз не съм сигурен, че той изобщо някога се е реализирал някъде по света. Много често левите, комунистите и социалистите са обвинявани в утопия. Но „свободният пазар“ не е по-малко утопичен", казва още Зарков.
Новите проекти
"Аз не вярвам в това ускорено развитие на нови политически проекти. Вярвам, че трябва добре да познаваш тази система, включително ако от време на време си ѝ се поддал, за да можеш реално да сложиш прът в колелото ѝ. Решението, което гласи: „Писна ми. Стига толкова. Ще създадем нещо ново и ще разбием тази работа“, е най-малкото наивно. Това показва пълно непознаване на структурата и нейната мощ. Пак казвам, става дума за 35-годишно натрупване на капитал и за цял един държавно-медиен апарат. Сигурно ще бъда критикуван, включително от вашите читатели, но друг освен еволюционния подход в България не е реалистичен. Колкото и романтично да звучи друго действие, то води до маргинализация още в самото му начало. Може би има шанс с години наслагване, но тогава други ще говорят по тези въпроси. Може и да се получи", коментира още Зарков.
Новият курс на партията
През последните години БСП се утвърди като изключително консервативна партия по редица социални въпроси, включително по отношение на правата на жените и на ЛГБТИ+ хората. Именно затова авторите на интервюто търсят отговор на въпроса за новия курс на БСП по тези поляризиращи от социална гледна точка въпроси:
"БСП зае популистки позиции по тези теми. Те са консервативни по-скоро в културен аспект. За съжаление, БСП допусна грешка по тези теми, доколкото никога не вникна в тяхната същност, а проведе нещо като „фейсбук политика“, която се води по определена вълна, считайки, че това много бързо ще ѝ донесе електорален успех. Последното се оказа грешно. Нужно е да вникнем в дълбочината на тези проблеми, да разберем структурната им характеристика и да им се противопоставим, но не като следваме насрещна вълна. Не аз да кажа, например, че партията се променя по този въпрос, за да спечеля бърза популярност в някои среди, а първо да разберем най-напред откъде идва самият проблем и след това да формулираме позициите на БСП. ... Около моята кандидатура за председател на БСП една от основните вътрешни критики на моите опоненти беше, че аз съм твърде либерален. Разбирането им беше, че не съм следвал твърдата консервативна линия по тези въпроси. И досега всъщност това е основна критика от някои среди вътре в партията. Аз се отнасям с уважение към всички мнения, защото възнамерявам да направя промяна в БСП, така че тя да функционира по друг начин", обясни Зарков.
Още: Зарков: Ако България не стане справедлива, ще стане невъзможна за живот
По думите му БСП е замислена и е функционирала винаги като "конфедерация от различни идеологически течения, които варират от център-ляво, през типични западни социалдемократи, до комунисти, минавайки през различни разбирания по културни и исторически въпроси, които по традиция в България са едни от най-възпаляващите". И още:
"БСП залиташе в една или друга посока, когато определен ръководител, представляващ едно от тези течения, просто поставяше своето мнение над останалите. Това създаваше моментален проблем – не защото то е било грешно или вярно само по себе си, а защото се създаваше дисонанс между това, което партията говори от центъра, и това, което същата тази партия говори на своите хора по места", казва още лидерът на социалистите.
По отношение на темата с насилието над жените и статистиката, че през 2024 г. има 18 убити жени, през 2025 г. - 24, а към април 2026 г. вече се знае за четири случая, Зарков обеща, че може да очакваме от БСП да започне да говори открито и уверено за тези проблеми и да застане твърдо на страната на пребиваните и убиваните.
"Престъпленията срещу жени, защото са жени, са широко разпространени и у нас, и в чужбина. Но говорим за у нас. До съвсем скоро в нашето общество, а и по принцип, се считаше, че правото свършва там, където започва домът, в който има съотношение на силите, спуснато едва ли не от самата природа. Понятия като изнасилване в семейна среда бяха абсолютно недопустими. Насилието върху жената беше нещо приемано за нормално, включително от органите на реда. Но действително проблемът заема застрашителни размери. В политически план той беше малтретиран – ще използвам тази дума в този контекст – защото обрасна с най-различни странични въпроси, които не са по-малко важни, но са различни. И ето още един дисонанс, който се появи в БСП - едновременно беше сред тези, които най-зловещо забъркаха амалгамата „права на жените–права на хомосексуалните“, а в същото време беше партията, която внесе най-много изменения, в това число в Наказателния кодекс по въпроса за домашното насилие. Това бяха правилни изменения, които превърнаха престъплението от частен характер в престъпление от общ характер, които изискаха създаването на регистър в МВР по тези въпроси и т.н. Това е формалната страна.
Но неслучайно наскоро участвах в събитие, организирано по случай 8 март – манифестация, която отново постави този проблем на дневен ред. Защото ми се струва, че общественото мнение и изобщо чисто политическият натиск по този въпрос не бива да отслабват, и ние ще бъдем в тези редици. А при добро институционално представяне няма да разчитаме само на общественото мнение. Ще разчитаме на механизмите, които дава парламентът за внасяне на съответните поправки както в законодателството, така и най-вече в прилагането на закона, включително върху манталитета на хората, които спазват реда. Това е обществена диагноза, която намира едно от най-жестоките си проявления именно в отношението на полицаите към случаи на домашно насилие. И ако нищо не се направи, скоро отново ще констатираме поредната жертва и ще се възмутим. Според мен идеята на политическото действие е това да бъде предотвратено", обясни още Зарков.
Протестите срещу бившата власт
"Видяхте какво се случи през ноември и декември миналата година. Излезе се на протест и той беше етикетиран като протест срещу бюджет, който е твърде щедър. Прощавайте, обаче аз бях на този протест. Това, което аз видях и почувствах сред хората, които изразяваха искреното си възмущение, не беше: „Не искам такива или онакива данъци“. А беше: „Не искам да дам и една стотинка на тези крадци!“ Не става дума за 10, 12 или каквито и да е процента. „Една стотинка не искам да дам, защото съм убеден, че тези пари ще бъдат изкривени и практически откраднати от мен, а не инвестирани в моето бъдеще“. Сериозна реформа и сериозен разговор за данъчната система минава и през това разбиране", обясни Зарков.
