2,5 милиарда евро очакват България по четвъртото и петото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) до края на август, научи Actualno.com от свои източници в работната група за реформи и инвестиции в рамките на генералния секретариат на Европейската комисия. Крайният срок от 31 август обаче би могъл да завари вече започнати или все още недовършени проекти и инвестиции - Еврокомисията е категорична, че това е последният и финален срок за изплащане на каквито и да е средства за България.
През тази седмица мисия от комисари е в България за срещи с финансовия министър, представители на бившото управляващо мнозинство и експерти в администрацията, с които се обсъжда напредъка и възможното изпълнение на оставащите общо 84 мерки.
"Дофинансирането на инвестиционните проекти е налице. Дори и да имате избори, не само сегашните предсрочни, но и още едни след това, дори и да се сменят правителствата, инвестициите и изпълнението на проекти следва да продължи", призоваха представителите от ЕК пред Actualno.com.
Припомняме, че българският вариант на ПВУ възлиза на обща стойност от 6,17 милиарда евро, които има опция да получи безвъзмездно от Европейската комисия, но срещу съгласувани с Брюксел реформи и проекти. До момент имаме 53% усвояемост на средствата (3,27 милиарда), а оставащите 2,5 милиарда евро представляват 2% от брутния ни вътрешен продукт.
Кои са належащите законопроекти?
За да поиска следващото четвърто плащане, България трябва да приеме поправки в четири вече съществуващи закона и да приеме три изцяло нови. Оказва се, че и седемте законопроекта вече са технически подготвени и съгласувани с Еврокомисията - остава само да бъдат приети от депутатите в пленарна зала. Според комисарите добре ще бъде това да се случи преди предсрочните парламентарни избори през април и преди излъчването на следващото служебно правителство, за да може да се премине към изпълнението и на последващите мерки и законопроекти.
Изработените текстове касаят:
- изцяло новия Закон за лобизма;
- изцяло новия Закон за ВиК услугите;
- внесения в сряда Закон за обществения транспорт;
- поправки в Закона за държавния служител, въвеждащи тест за интегритет;
- поправки в Закона за корпоративното облагане за електрическите автомобили;
- поправки в Закона за обществените поръчки, въвеждащи предварително анонсиране на предстоящи търгове;
- поправки в Закона възобновяемите енергийни източници за мрежовата свързаност и електрическата мобилност.
Изцяло новите закони вече са публикувани за обществено обсъждане, а поправките в останалите четири имат техническа готовност за приемане от парламента.
Още: Цените в магазините ни като във Виена: Очакванията на Атанас Пеканов за доходите ни и парите от ПВУ
Снимка: iStock
Оказва се, че въпреки политическата нестабилност, липсата на бюджет за 2026 г. и оставката на кабинета през декември, изпълнението на реформите по ПВУ не е забавено, тъй като администрацията продължава съвестно да работи по мерките, увериха високопоставени европейски служители пред Actualno.com. Изпращане на искане за следващо плащане е възможно още през март, стига поетите от България ангажименти за реформи да бъдат изпълнени.
"От оставката досега няма забавяне на изпълнението на мерките. Администрацията продължава да работи, въпреки усещането за нестабилност и смяна на властта. Те осъзнават, че ще бъде късно, ако забавят темпото - през май ще започне новия парламент, а тогава вече ще има два месеца до края", изчисляват от Еврокомисията.
Очаквано (не) загубени средства
Припомняче, че по отношение на антикорупционната комисия и правосъдната реформа Европейската комисия вече замрази плащането на около 215 милиона евро за България, които на практика вече изглеждат окончателно загубени. Причината - управляващото мнозинство закри досега съществуващата Комисия за противодействие на корупцията (КПК) през януари, а срокът да имаме създадена практически работеща и най-вече политически независима и ефективна антикорупционна комисия е до 20 юли.
На въпрос на Actualno.com относно думите на бившият вицепремиер Атанас Пеканов, който заяви пред NOVA, че са нужни са 84 мерки по четвърто и пето плащане до лятото, от които е изпълнена една, както и че има реален риск по-голямата част от средствата да бъдат загубени, от мисията на ЕК изразиха оптимизъм - по-голямата част от парите могат да бъдат спасени, след като миналата година правителството в оставка рязко ускори усвояването на средствата. Самият Пеканов в своите доводи посочи като основни пречки блокираните реформи в енергийния сектор, либерализацията на пазара на ток и казусите около въглищните централи и изваждането на "Марица Изток" извън шапката на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ).
Несегурно обаче остава изпълнението на реформите в правосъдната сфера и по-конкретно статута на главния прокурор, свързани със законодателни промени. Средства, възлизащи на общо 109 милиона евро, са под риск, докато не се въведат възможностите за обжалване на отказ за отваряне на производство, въвеждане на ускорено производство и назначаването на контролиращ прокурор. Срокът за извършването на тези промени също изтича на 22 юни, след което парите ще бъдат окончателно загубени.
Снимка: БГНЕС
Връщаме пари
Мисията от Брюксел не скри разочарованието си от закриването на Антикорупционната комисия и на няколко пъти подчерта именно тази реформа като най-проблематична и належаща в целия План за възстановяване. България вече загуби 215 милиона евро, а до 4 май страната ни имаше срок да промени начина на назначаване на членовете на тази комисия, така че то да не е политически обвързано с управляващото мнозинство в парламента.
На 22 юни пък изтича и още един срок, касаещ оперативната готовност на комисията, по който бяха задържани още 43 милиона евро. След тези дати повече средства няма да бъдат получавани, а при вече несъществуваща такава институция у нас, те изглеждат почти изцяло загубени, научи още Actualno.com.
Нещо повече - самото закриване на КПК от управляващото мнозинство ще ни струва 143 милиона евро, които Европейската комисия ще си поиска обратно. Средствата бяха изплатени на страната ни с второто плащане за това, че беше приет закон, учредяващ правилата за нейната дейност. На практика средствата няма да бъдат връщани директно, а ще бъдат приспаднати от следващото плащане.
Сумарно общата сметка на България за несправянето си с борбата с корупцията възлиза на общо 401 милиона евро.
Къде е България в ЕС?
По данни на еврокомисарите, с които се сдоби Actualno.com, средно 53% е изпълняемостта на мерките от страна на България, което е под средното за страните в ЕС - 68%.
"България е в групата на сравнително добрата компания от държави като Италия и Испания - инвестициите се движат, проектите се работят. От февруари миналата година отчитаме значителен прогрес в мерките", отчетоха още от мисията на Брюксел у нас. Някои страни като Франция и Дания на практика вече са усвоили всички полагаеми им се средства и в момента административно приключват работата по плановете си за възстановяване. В другата крайност, разбира се, са страни като Унгария. Там се наблюдават системни проблеми с борбата с корупцията и защитата на европейските средства от злоупотреби, поради което страната още не е получила нито едно плащане по ПВУ.
Снимка: iStock
Политически реакции и у нас
Припомняме, че по време на консултациите за излъчване на служебен премиер бившият финансов министър Асен Василев от "Продължаваме промяната" изтъкна необходимостта да бъдат приети над 40 закона по отношение на Плана за възстановяване.
Още: Заради Антикорупционната комисия: ЕК ни задържа още 153 милиона от третото плащане по ПВУ
"Трябва да погледнем и към другите тежки задачи към служебното правителство. Една от тях, която има огромен ефект и върху финансите, здравеопазването, образованието, както и на регионалната политика и транспорта - това е изпълнението на критериите за оставащите 3 милиарда евро по ПВУ. Кабинетът "Желязков" предоговори част от условията, но дори при тях - остават над 40 закона, които трябва да бъдат приети до края на юни. Имаме работещ парламент, но тези закони все още не са внесени от кабинета в оставка. Така че, ако те са готови или на какъвто и да е етап на подготовка да се намират - най-вероятно служебният кабинет ще трябва да свиква извънредни заседания и да се изпълнят необходимите реформи", обърна внимание лидерът на ПП и също подчерта, че вероятно 400-е милиона евро ще бъдат загубени от България заради отказа от Антикорупционната комисия.
