Ще предложа административно увеличение на минималните осигурителни доходи за 2018 г. по икономически дейности и групи професии с 3.9%, което ще залегне в бюджета на ДОО за следващата година.
Още: Спортният министър се сдоби с нов заместник: Кой е той? (СНИМКА)
Това заяви днес социалният министър Бисер Петков след редовно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Предложението е направено днес пред социалните партньори, ще бъде представено и пред Надзорния съвет на НОИ.
Направен е задълбочен анализ в този сектор. Макроикономическата прогноза за нарастването на БВП за следващата година е също 3.9%.
Още: Жега във влака: Караджов вдигна "жълт картон" на БДЖ и заплаши с уволнения
Още: Председателят на БСП говори като Пеевски за бъдещето на правителството (ВИДЕО)
Там, където получената величина е под минималната работна заплата за следващата година, която е предвидено да бъде 510 лв., трябва да бъде приравнена, защото както е известно минималната работна заплата е и минималният осигурителен доход, поясни министър Петков.
Той обяви решението си за административно определяне на праговете пред работодатели и синдикати след отказа на бизнеса да договаря минималните доходи по този начин.
Още: Бутнат полицай и какво каза Аспарух: Пореден протест срещу еврото (СНИМКИ)
Още: Сачева обясни защо Борисов отсъства от гласуването на вота на недоверие (ВИДЕО)
Петков мотивира стойността на увеличението с прогнозите за ръста на брутния вътрешен продукт, на средния осигурителен доход и прогнозната стойност на инфлацията.
За явлението „забавени заплати” говори председателят на АИКБ Васил Велев. Според него работодателските организации не подкрепят повечето мерки, които са предложени на съвета, защото са твърде консервативни.
Неплащането на заплати касае отделни, изолирани случаи, които петнят доброто име на българските предприемачи, останалите са изрядни, защото знаят, че най-ценният ресурс са хората и редовно изплащат възнагражденията, каза той. Ние сме за мерки, които могат да доведат до ограничаване на това явление, но не такива, които водят до източване на обществени фондове, какъвто е Фондът за гарантиране на вземанията на работниците и служителите, продължи Велев. Не и те да доведат до промени като забрана на кредитирането и източване на банки, да доведат и до забрана на търговски оборот и оттам - допълнително влошаване на бизнес климата. Явлението „неплащане на заплати” у нас не е епидемия, то е под 30 млн. лв. при платени заплати общо над 30 млрд.лв. или под 1 на 1000 като статистика, уточни Велев. И поясни, че у нас не сме в ситуация, в която да е нужно извънредно законодателство.
Още: Ивелин Михайлов: Кабинетът не е на Борисов, а на Пеевски
Още: След вота на недоверие: Пеевски заговори за пълен мандат на кабинета (ВИДЕО)
С него не се съгласиха от синдикатите. Пламен Димитров, президент на КНСБ, не споделя позицията на работодателите и смята, че никой у нас не знае колко точно са неплатените и забавените заплати, няма точни данни, но са доста повече от 30 млн. лв.
Сблъсъкът на позиции за изплащането или неизплащането на клас прослужено време е отпаднал като тема и точка от дневния ред на заседанието, тъй като предложенията не са разгледани в работните групи към Националния тристранен съвет, т.е. по технически причини, обясни вицепремиерът Валери Симеонов.
