Заради Цветанов Борислав Гуцанов взема държавно обезщетение от 44 хил. евро

Решението на съда е заради операцията „Медузите”, проведена преди почти четири години от тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. Тогава Гуцанов беше председател на Общинския съвет във Варна и беше арестуван за присвояване на средства чрез сключване на неизгодни договори. Прокуратурата го обвиняваше, че между 2003 до 2007 година е участвал в сключване на неизгодни сделки за внос на стари автобуси за градския транспорт в морската ни столица.

Гуцанов определи действията на Калфин като предателство

Няма драма в предателството на Ивайло Калфин, каза червеният депутат Борислав Гуцанов пред TV7. Според него няма изгледи и други да по...

Прочети повече

Освен на Гуцанов, България ще изпълни постановленията на ЕСЧП и по още три дела. Става въпрос за делата на Милен Костов и на Наско Георгиев, при които е констатираното нарушение на правото на придвижване. На двамата са били отнети международните паспорти и им е забранено да пътуват в чужбина поради това, че са осъждани и към момента на издаването на заповедите (съответно 2005 г. и 2007 г.) не са били реабилитирани. ЕСПЧ отчита, че при вземането на решение за забрана на пътуване властите са се съобразили с нормата на закона без да отчетат индивидуалното положение на жалбоподателите, за да преценят пропорционалността на наложената мярка. На Милен Костов е присъдено обезщетение от 3146 евро за неимуществени вреди, разходи и разноски по делото, а на Наско Георгиев – 2000 евро.

Последното дело е „Стоянов и Табаков срещу България”, по което са отсъдени нарушения на още две права по Конвенцията за правата на човека – на съдебен процес в разумен срок и на собственост. Жалбоподателите са адвокати, чиято кантора се намира в офис – общинска собственост. След продължили повече от десетилетие съдебни процеси, Общинският съвет отказва да изпълни две влезли в сила съдебни решения и по този начин лишава адвокатите от правото да придобият собствеността върху наетото от тях помещение. ЕСПЧ посочва, че изпълнението на съдебно решение е неотменима част от правото на справедлив процес и препоръчва на държавата да гарантира с подходящи мерки изпълнението на съдебните решения, постановени в полза на жалбоподателите.