Даниил Хармс (1905 - 1942) е абсурдист и сталински мъченик - жертва на наказателната психиатрия. Умира от глад в лудницата по време на Ленинградската блокада от Втората световна война.
Поради нараснала актуалност публикуваме негово стихотворение, писано в пика на Сталиновите репресии - 1937.
Стихотворението е напечатано същата година в едно от детските списания на Самуил Маршак и под формата на детска песничка третира подмолно вечната съветска тема за изчезващите по етапен ред хора.
След публикацията списанието получава инструкция от службите повече да не печата Даниил Хармс. Маршак обаче продължава да публикува произведения на Хармс анонимно, докато не му разгромяват през 1938 цялата голяма редакция за детска литература.
В този разгром практически всички сътрудници са тежко репресирани - някои са разстреляни, други получават сериозни присъди, загиват по лагерите, затворите или като Хармс в лудницата и т.н. Интересното е, че единственият, който спасява кожата, е шефът, който би трябвало да е най-силно “виновен” - Самуил Маршак. Някои от оцелелите след репресиите по-късно отново работят с него, включително дългогодишната му най-близка сътрудничка Тамара Габе.
Следва проблематичното стихотворение на Хармс.
***
От вкъщи тръгна жив човек
с тояжка и торба
и в дълъг път,
и в дълъг път
отправи се пеша.
Напред със поглед устремен
напред вървеше той.
И без вода,
и без храна -
вървеше без покой.
И в слънчев ден навлезе той
във тъмната гора,
и оттогаз,
и оттогаз
изчезна без следа.
Но ако някакси все пак
го зърнете сред вас,
по-бързо, хей,
по-бързо, хей,
кажете вий на нас.
1937 г.
