Главно действащо лице в пиесата е картонен макет на адвокат.
Действие първо. Съдебна зала.
Съдия в тога и нощна шапка: Откривам заседанието. Какъв е тоя зор посред зима? Аз спя сега зимен сън.
Временно неизпълняващ никаква длъжност: Г-н съдия, спешно е, делото е от висок обществен интерес.
Съдията: Добре, давайте по-бързо, че идват избори.
Временният: Става въпрос за тройно убийство. Ето ги обвиняемите.
Съдията: Нещо ми се виждат омърлушени и не съвсем пресни. Живи ли са?
Временният: Съвсем не, товарищ... ааа... г-н съдия. Напълно умрели са. По-точно убити.
Съдията: Защо тогава те са обвиняемите?
Временният: Ми не хванахме други. А тези ги заловихме на местопрестъплението. Значи са съпричастни, така да се каже.
Съдията: Хм... Добре, няма значение. В какво ги обвинявате?
Временният: Законно притежание на оръжие, окултни практики с цел прекъсване на цикъла от прераждания, веганство, спелеология, наркотрафик, трафик на хора, трафик на оръжие, трафик на купести облаци и педофилия.
Мистериозна личност: Петрохан не е това, което е.
Съдията: Вие пък кой сте? И къде изчезнахте? Добре, няма значение. Давам думата на защитата.
Временният започва да дърпа един канап, който отваря и затваря картонената челюст на макета на адвоката.
Съдията: Нищо не се разбира. Какво казахте? Добре, няма значение. Обявявам почивка.
В почивката тече реклама на колбас „Петрохан“: Който яде „Петрохан“, живее сто години!
Второ действие. Съдебна зала.
Съдията: Откога обвиняемите са развивали такива дейности?
Временният: От години. Стари познайници на Министерството на карантията и комплектите за дроб-сърма.
Съдията: Защо тогава едва сега повдигате обвиненията?
Временният: Знаете, че аз такова, нали временно съм.
Съдията: Няма значение. Да разпитаме обвиняемите.
Временният: Обективно невъзможно, г-н товарищ.
Съдията: Нека тогава разпитаме свидетелите.
Временният: Аз вече ги разпитах. Едните казват, че обвиняемите са извършвали нечовешки жертвоприношения на закуска. Другите – че обвиняемите са Светата троица. И в двата случая не е богоугодно. (Прекръства се и си почуква главата.)
Съдията: Добре, няма значение. Каква присъда искате?
Временният: Предлагам смъртно наказание.
Съдията: Но в нашия наказателен кодекс такова наказание няма!
Временният: Да направим изключение – те и без това са мъртви.
Под прозорците на залата се чува как скандира хорът на Фейсбук общественост 1: Смърт! Смърт! Смърт!
Под прозорците от другата страна на залата се чува хорът на Фейсбук общественост 2: Осанна! Осанна! Осанна!
Съдията: Почивка преди обявяването на присъдата.
В почивката хоровете на двете Фейсбук групи пеят в синхрон: Пеетрохаааан, Пеетрохааан, Пеетрохааан.
Трето действие. Страшна съдна зала.
Съдията започва да чете присъдата. В този момент в залата се втурват три нови трупа с вик: И ние искаме да бъдем съдени!
Мистериозна личност: Ламите не са това, което са.
В този кратък миг съдията отново потъва в зимен сън.
Завеса.
Всички излизат и се покланят. В това време гардеробиерката на театър „България“, преоблечена като рейнджър, раздава на публиката рекламни бюлетини.
Автор: Емил Данаилов, Прас Прес
