В буйното минало на Петър Волгин, когато още не беше почнал да громи западната гнилост и зараза, той написа една книжка със заглавие “Медиен апокалипсис” - роман, който беше анотиран от (!!!) Георги Господинов.
Няма сега да се занимаваме с Волгин и старите му символи на вярата, само крадем заглавието му “Медиен апокалипсис” и си казваме откъде присвояваме.
Само ще споменем, че в контекста на сегашните му символи на вярата Волгин е сбъднатият сън на всички нему подобни - гробокопач на ЕС на заплата в Европарламента. Малко журналисти-пропагандисти постигат такава висока лична реализация и това е нещо значително.
Още: 10-те порции на първата държавна новогодишна евробаница
Друг такъв успешен трансфер от журнализма в политиката беше скокът на Антон Хекимян от телевизора в Столичната община. Това беше един левски скок, който удиви цяла България. Хекимян толкова органично се сля с новия си гербав образ, че вече ни е трудно да си спомним как някога показваше карикатури на ПРАС-ПРЕС по bTV.
Друг вариант за напускане на телевизора и преквалификация е да почнеш да се занимаваш с прекалено много журналистика. Такива журналисти ги канят да си направят лайф-стайл предаване (сещай се, снахо) или директно ги гонят.
През годините сме описвали много такива случаи, някои колеги останаха в професията, други не. Последният подобен случай беше току преди Коледа с Мария Цънцарова от bTV, която също се занимаваше с журналистика повече, отколкото се полага - и беше изгонена от телевизора.
Това било даже някаква традиция в мениджмънта на новите собственици на bTV - те имали обичай по празници да сюрпризират отделни журналисти с покана за екзекуция.
Още: С какво се беше нагърмял оплезеният полицай?
Неприятното в тази история беше, че за уволнението на Цънцарова пръв съобщи политик от ПП-ДБ - преди самата Цънцарова и преди който и да било от телевизията. Последва енергична защита от същото място - ПП-ДБ. Tова придава на казуса политическа окраска и го кара да прилича на другите трансфери, за които споменахме по-горе. Неприятно е, защото Цънцарова е добър журналист.
***
Телевизиите си гонят журналистите, но и да не ги гонят, тяхната ера постепенно залязва. Класическите медии като цяло остаряват морално за сметка на социалните мрежи и видеоплатформите.
Прословутата напоследък Генерация Z пък изобщо я няма край телевизора, тях ги подкокоросват и ангажират политически най-вече в ТикТок. А който има време и настройки на мозъка за по-дълги формати, гледа интервюта в YouTube.
Още: Колонката на Данчо Полицая: Пеевски, защитник на онеправданите
Затова и политиците, които искат видимост, дават интервюта в YouTube.
Бойко Борисов примерно отиде в подкаста на Явор Дачков, за да демонстрира този нов журналистически формат - интервю в комфорт без компромиси, като обаче и домакинът, и гостът на интервюто изпълняват свои задачи. Въпроси на практика няма, противипоставяне няма, съмнение в тезите на събеседника няма, всеки си пее неговата песен.
Бидейки представители на различни пропагандни балони, Дачков и Борисов един на друг си осигуряват достъп до различна от обичайната си публика.
И пред тази публика журналистът си рецитира своите пропагандни тези, гостът Борисов си рецитира своята пропаганда - и никой на никого не възразява.
Вместо сблъсък на тези - мирно съвместно съществуване на взаимно изключващи се твърдения и любезен взаимен масаж.
Нежно мачкане на ушите, мъркане, мяукане и щастлив край за всички.
Но щастието и масажите продължават и след края на интервюто. В социалните мрежи се появиха писани под индиго хвалби с безумното експертно изчисление, че интервюто на Дачков с Борисов бързо направило 130 000 гледания в YouTube, а това било равно на един голям протест!
Не знаем кой е предписал тази опорна конструкция, но мъдростта тук е на няколко нива. Първо приравняваш кликания в YouTube с човекоединици на площада, после приемаш автоматично, че кликането е равно на подкрепа за интервюирания и въобше броиш кликовете за “зрители”, макар че тия зрители може да са гледали една минута или два часа - всичко това е един клик.
Друга косвено получена информация от това интервю е, че Нидал Алгафари го похвали и той масажорски. А като се има предвид, че Алгафари не ходи и до кенефа без съгласуване със стая 222А - значи бракът Борисов-Пеевски още е в движение и с консумация.
Автор: Явор Мачков, Прас Прес
