Демократичен Занзибарометър

Един АйТи специалист от Трявна, завършил в Оксфорд, излезе много прав, като каза, че най-големият проблем на българина е спазването на правила. Целият свят спазва мерки, вика, само нашенецът все гледа да ги заобиколи. Така няма да се оправим никога. Трябва дисциплина. Като е казано да се носят маски – трябва да се носят и това е. Не да се обсъжда правилно ли е или не. Демокрацията е когато ти се каже какво да направиш и го правиш. Аман с тия авторитарни разбирания от комунизма всеки да прави каквото си иска.

Тук едно момиче, магистър по комуникационни отношения на стратегическата администрацията, специализирала онлайн хюмън рисоурсинг, допълни, че според нея българинът има проблем най-вече със структурното самоопределяне. Даде за пример как голяма част от институциите у нас не функционират като в Европа, а по-скоро като в Океания, с което не искаше никого да обиди, освен нас. Но истината е, че не смогваме да сме като белите страни. Включително и Занзибар е по-напреднал в много отношения. В България все още съществува системна дискриминация, останала от робството, заключи тя. Въпреки че го е нямало по същия начин както в демократичните страни!

Всички кимнахме утвърдително, Ганьо не е научен на демокрация и всеки от нас има познати, които продължават да се отнасят с неразбиране към Зелената сделка например. А до един сме на мнение, че зеленото е за предпочитане пред много други цветове при аутдор брандига.

Тогава аз предложих, докато сме тук в Занзибар, да впрегнем гражданската си енергия и до подпомогнем процесите у нас, като организираме изборни секции. Я колко много сънародници са дошли, няма да е справедливо волята им да остане нечута. Предложих дори ако трябва да бъда едновременно член на Секционна избирателна комисия и застъпник за честно броене. И пак ще ми остане време за плаж. Пратихме едно местно момче, което разнася по плажа кокосови орехи, да изиска от властите пълен списък на българите в Занзибар, за да направим предварително проучване за електоралните нагласи. За по-нататъшните ни усилия предпочитам да не се хваля, резултатите скоро ще са видими.

Изобщо, каквото и да се говори за пътуването до Занзибар, за нас, демократично мислещите хора, то мина много ползотворно и успяхме в идейно отношение да се обединим и шестимата. Останалите, уви, за пореден път се оказаха Ганьовци, които мислят само за себе си и предпочитат статуквото пред възможността за промяна. И макар че вече се прибрахме, бройте гласовете ни като гласове на българи от чужбина. Най-вече в емоционален план, не толкова в политически. Понеже до края на престоя се изпокарахме и оформихме нещо като три отделни фракции. Но и това е част от демократичния процес. Ето защо смея да твърдя, че беше постигнато много и промяната е напълно постижима. Предстоят само някои доуточнявания.

Автор: Драго Симеонов, Прас-Прес