Една година с вируса: Единство, затворчество, красота

При първото затваряне всички имахме завишени очаквания към реалността, мислехме си, че ще почетем някоя и друга книжка, ще попляскаме от балкона, ще завъртим една баница с праз и докато се усетим – пак ще е като преди. Само дето ще сме станали по-добри хора. От самолет се виждаше, че това е глупост. Но хората успяваха да се самозалъжат, а аз не съм от ония българи, които не се радват на чуждия успех. Сега всички тия неща ги няма. Нито някой е седнал книги да прелиства, нито кой знае какви очаквания храни за човечеството, включително и с праз. Пляскаме само на Къци, ако изимитира хубаво Майли Сайръс. Тоест, все пак ценим изкуството. Хората най-после проумяха, че надеждата по принцип е нещо коварно и няма голям смисъл от нея. Което, разбира се, не означава да не си изберат хубавец на предизборен плакат и не задраскат който номер им е указан. То пък човек не може съвсем без илюзии да живее.

Понеже зачекнахме културата, там нещата са несравними. Свидетели сме на сериозен прогрес. Обърнете внимание, миналата година тук-таме някой музикант изваждаше парче, записано в хола му и плахо го предлагаше на аудиторията. Днес подобни самодейности са преодолени. Правителството обеща да отпусне компенсации за изпълнителите да не правят повече такива неща. Творците най-после разбраха, че без държавата са за никъде. И освен това тия четири хиляди и нещо лева са съвсем разумна цена някои от тях да спрат да пеят, че не на всички това им е силата, дайте да не се лъжем.

Благодарение на общите ни усилия вече имаме и българска номинация за Оскар. С много по-голямо национално самочувствие сега човек си седи на дивана. Особено пък ако е спазил законно установения срок и се е изказал в подкрепа на Мария Бакалова на стената си във фейсбук. Това е един вид морален императив, който миналата година ни беше недостъпен. Едно е да си затворен и неизвестен на света, друго е да си се прочул и вратата на Холивуд да е отворена за нашенци. Идваме, както вика Черепа.

Изобщо, където и да погледнеш, само позитиви виждам аз в локдауна и математикът на Щаба също направи една кратка калкулация, че и при него е така. Едно време, дето се вика, е бил начален даскал, а сега го канят по телевизията да се изказва за живота. Ето това се нарича компенсация!

И ми хрумва накрая, абе ние пет века Османски локдаун имахме. Преди това с византийците мерки спазвахме. До неотдавна само вкъщи си седяхме по съветска линия. Та сега едно демократично затваряне ли ще ни прекърши?! Това, според мен, има предвид министър Ангелов, като говори за „българския модел“. Освен ако няма предвид себе си, че я как се разхубави пред очите ни. Щяхме ли иначе да го забележим, ако не беше станала тая работа с вируса?

Автор: Драго Симеонов, Прас Прес