Кастинг за Спасител: Мъката на моето освобождаване

Понякога, като стане тъмно и студено, усещам сякаш някой чука по тръбите. Викам си, олеле, идва Путин. Гол. На него винаги му е топло. И в погледа, и иначе. Та идва гол. До кръста. На шията му. Искам да кажа, че на шията носи православен кръст. Направо върху гръдта. Надолу е с ватирани брюки и гамаши, слава Богу. Тръгва към мен. Дай да те освободя, вика, толкова пъти сме го правили. Защо се стягаш. Ще те дръпна, ще те натисна и готово. А аз треперя, понеже знам, че той си гони неговия интерес, на него да му е добре, за мен не го е грижа. Няма да ме освободи. Ще ме намачка и после ще загуби интерес. Искам романтика в свободата, като по филмите.

И ето нова моя фикция, докторе. Представям си американец. Не Тръмп, че не го намирам много за секси. Явява ми се шериф от Държавния департамент. Един такъв елегантен, вчесан, с костюм като на оскарите. Мноуго стей хубафи, казва на чист български и се усмихва. Усещам, че мога да му се доверя. Той ще ме стегне и изтръска. Ако ме и приласкае после, още по-добре. Но забелязвам в неговите очи; даже през черните очила, с които не се разделя, забелязвам, че ме следи зорко. Няма ми съвсем вяра. Мисли, че го заблуждавам. Напрегнал се е, че може да имитирам освобождаване. И затова вечно отлага хепи енда, за да ме изпита негов ли съм. Това адски ме изнервя.

Изнервя ли се аз, докторе, привижда ми се Грета Тунберг на кобила. Като в картината на Петров-Водкин „Къпането на червения кон“. Не се изненадвам, Грета обича природата. Казвам си – ето това е свободата. Да се качиш на коня и да препуснеш из социалните степи да гониш вятъра. Поизразходвай малко тая подтиснатата енергия. Но това, докторе, не е истинско освобождаване. Сублимация е, така да се каже. А и какво разбирам аз от коне и животновъдство? Грета да си задоволява скандинавските фантазии.

И пак се напрягам ужасно. Ами ако съм блокирал сексуалната си енергия цзин?! Тя е точно под опашката. Няма освобождаване без нея. И в момента, в който си го помисля, изневиделица изкача Си Дзинпин. Едва го познавам, понеже е с маска. Носи под ръка вестник Женмин Жибао. В него е завит мобилен телефон. Ето ти го, вика, чист е. Ни вируси има, ни проследяващи устройства. Освободи енергията си с него.

Никога, докторе, никога! Втурвам се да бягам назад, и се блъсвам в турчин с фес. А, Ердоган. Този не е освободител. Този дори в ЕС не го щат. Няма да ме хване. Отскубвам се на косъм и виждам Макрон и Меркел в далечината. Такава хубава двойка са. Жалко, че са заети.

Извинявайте, се провиквам, може ли да ми помогнете с освобождаването. Покажете ми нещо, за което бленувам, па макар и отдалече. Ще свърши работа, аз съм либерал. Обаче те отвръщат: не ни изглеждаш достатъчно чист за европеец. Ама не си и достатъчно мърляв за емигрант. Това са две различни графи за манипулация от наша страна. Първо реши какво си и заповядай пак. Ние никого не връщаме.

Ех, така искам някой да ме освободи, докторе. Да ме разкърши, размачка, натисне и накрая освободи. Цената няма значение. Не издържам. Извинете, че ви занимавам. Знам, че не ви е специалност това. Вие сте невролог, докторе. Аз затова съм и тук, да го погледнете тоя кръст, да не е от него. Защото все наведен ходя. От годините ли, от какво ли, не знам. Ама ако е станало хронично, някакви успокояващи ми предпишете. Транквиланти каквито ви се намират; да не боли. И да не мисля за това освобождаване толкова, пък то на някакъв етап желанието само ще отмине.

Автор: Драго Симеонов, Прас-Прес