Общество на мъртвите поети

Пръв взел думата Уилям Шекспир, за да коментира мъдрото изказване на ББ: „Има нещо гнило там, както е казал Данте Алигиери.”

„О, Простотия, твоето име е Борисов! Има нещо гнило, но не там, а тук.“

И геният се чукнал замислено по главата.

„Ако можех, бих добавил десети кръг в Ада – за тези грешници, цитиращи автори и книги, които не са чели,“ съгласил се Данте тъжно.

„Не виждам от какво се оплакваш, на теб поне името ти знаят,“ намесил се Даниел Дефо. „А някаква си зам.-министърка, при това на образованието, заявила по телевизията: ‘Робинзон Крузо е само един от авторите, които ще се изучават в 6-ти клас.” Представяте ли си! Героят ми ще се изучава като автор, а мен кучета ме яли.“

„А какво да кажа аз, дето съм дал късче от душата си за свободата на тази любима за мен страна?“ - включил се и Достоевски. „Да, аз още тогава подозирах, че българите ще се окажат неблагодарници, но никога не съм допускал чак такова отношение. Един илитерат да ми приписва на мен гения никому неизвестен цитат за някаква си вмирисана шуба.“

„Моля, моля,“ обадил се възмутено Алексей Апухтин. „Шубата въобще не е вмирисана, а премиерът Борисов, макар и неточно, цитира откъс от моето велико произведение ‘Незавършена повест’, а това че го приписва на Вас, би трябвало само да Ви радва, скъпи Фьодор Михайлович.“

„Успокойте се,“ намесил се помирително Лев Толстой. „Аз, който в предсмъртния ми час тръгнах към любимата ми България, би трябвало да съм най-обиден. Нима невежият главен прокурор Гешев не обърка моя герой граф Каренин с премиера на временното правителство Керенски? Нима новият български премиер не приписа моя прекрасен разказ “Много ли земя му трябва на човек?” на Чехов? Толкова унизен се почувствах, че се наложи моят пра-пра-внук Пьотр Толстой, който е зам.-председател на Думата, да ме успокоява. “Не се притеснявай, дядо, вика, България ще я купим цялата. Половината от крайбрежието вече го купихме.“

Накрая след разгорещени дискусии била приета декларация до българското Народно събрание:

„Скъпи живи хора, ние мъртвите поети и писатели продължаваме да живеем благодарение на вас, нашите читатели. Единственото, което искаме от вас, е коректност и уважение. За съжаление, напоследък зачестиха опитите недобросъвестни политици да използват творчеството ни за нечисти цели. Още по-притеснително е, че това се прави от хора, които или не са чели внимателно, или преднамерено изопачават съдържанието и бъркат авторите. Особено стряскащ е този процес в България, където премиери, главни прокурори и министри се надпреварват да сътворяват “бисери”. В тази връзка настоятелно Ви молим да вземете необходимите мерки виновниците да бъдат официално порицани.“

Отговорът гласял:

„Скъпи умрели поети и писатели, ние живите български депутати се съобразяваме на първо място с Конституцията на РБ и нейният член Първи, който прогласява: “Всеки сам си преценя!” Съотнесено към вашия случай, това означава, че всеки сам си преценя кое произведение на кой автор е, кой е автор, кой – герой и кой – премиер на Временното правителство.

Ще продължим да защитаваме Истината, режейки парчета от лъжливите журналисти, но като политици ние имаме имунитет и свещено право на свещена тъпота.

Да живее свободата и шат на патката главата!

Тошко Африкански,

Председател на парламентарната комисия по култура и герой от едноименната новела на Ангел Каралийчев“

Източник: Прас-Прес