САЩисване: Вулканична Америка

Президентът на САЩ Доналд Тръмп по едно време се скри да ака тънки фитилчета в бункера си, подплашен от случващото се около него.

Президентът успя да се изпокара и с Туитър, които почнаха да му слагат значки за фейк на публикациите му.

По улиците на американските градове само танкове, дето не са тръгнали - тече някаква страхотия, невиждана от убийството на Мартин Лутър Кинг през 1968.

Неговата прочута фраза “имам мечта” днес вече е заменена с “не мога да дишам” - защото американската демокрация е затисната с коляно върху нежния врат.

То демокрацията е с крехка конструкция - трудно се гради и много бързо се ликвидира. Няколко минути с коляно върху врата - и гледаш, че току почнала да агонизира и да бълнува несвързано.

За Тръмп положението е двояко - ако овладее кризата, като нищо ще ошляпа още един мандат. А ако е по-отворен, може и да преслуша американската Конституция по примера на своите политически приятели по света, които ако имат проблем с Конституцията, на бърза ръка променят Основния закон и си управляват до гроб или докато се появи някой по-отворен мачо. В тоя смисъл протестите за него са добре дошли - тъкмо навреме за едно предизборно национално спасение.

От друга страна - ако не успее да овладее кризата, страната наистина ще има нужда от спасители. А влязат ли да те спасяват политически приятели и доброжелатели със свои си интереси и мотиви - пази, Боже! - американците най-добре знаят как се спасяват чужди народи от лоши социално-икономически практики.

Примерно, по времето на убийството на Мартин Лутър Кинг Америка е много дълбоко затънала във виетнамското тресавище и с биполярно общество.

Тогавашният президент демократът Линдън Джонсън е голям противник на войната и през цялото си президентство разширява и разширява войната, докато най-накрая се отказва да се бори за преизбиране, за да се посвети по-пълноценно на борбата за мир.

По ирония на съдбата от Виетнам изтегля американците следващият президент републиканецът Никсън в тандем с макиавелиста Кисинджър - под натиска на антивоенните улични протести.

Сега Тръмп в Сирия е - ха наляво, ха надясно, напред, назад, изтегля 1000 военни, връща 500, тука пазят нефт, там се ръчкат с руснаци, дето на всичкото отгоре ги няма (т.нар. “ихтамнеты” - такива, дето ги няма; руски наемници без документи, които все едно ги няма и не са войници)...

***

И така, дано да не се наложи да спасяваме демокрацията в Щатите!

Това международната солидарност да ти влезе в къщата, не е най-приятното преживяване.

Ама не можем да ги оставим да се избиват по улиците и да си срутят държавата - ако Съединените щати се сгромолясат, това ще разтърси целия свят и повсеместно ще настанат прекалено интересни времена. А както казват китайците - проклятие е да живееш в интересни времена!

Така казват китайците, а пък американците (държавният секретар Помпео) казаха, че китайците злорадствали и се радвали на проблемите в САЩ.

Като враг в задния двор на държавата Тръмп идентифицира движението Антифа, което обяви за терористична организация, отговорна за безредиците в САЩ. Най-изтъкнатият Антифа-човек у нас е Джок Полфрийман, който с антирасистки подбуди преди години уби в улична свада млад българин и после вдигна на главата си българските затвори. Но той сега е зает с ревизиране на делото си у нас, така че засега сякаш няма опасност да ходи да тероризира Тръмп и да му мъти мандатите.

Надяваме се също и Мъск да помогне на Тръмп с тесли, ракети и други оръжия от неговите заводи. Най-малкото, Мъск има да връща услуга, защото миналата седмица Тръмп го подкрепи, когато Мъск незаконно отвори завода си Tesla в нарушение на разпоредбите от здравните власти.

В краен случай може да пратим на Тръмп някои отчаяни наши дисиденти-хъшове, които бездруго ни клатят стабилността и по-добре да се заемат с нещо градивно.

Да идат Божков, Василев, Златев да спасят американската демокрация, пък тогава за заслуги може дори Гешев да ги помилва и да си продължат като в доброто старо време...

Но тук слагаме точка на нашия анализ - да не станете пък прекалено умни от много четене!

Автор: Франсис Фукушима-Хашимото, Прас Прес