ТРИФОНОВ (крачи из стаята)
Годините преминаха в брътвежи...
Прекарах толкоз време да говоря,
да, бъбрил съм безспир пред милиони,
но днес дъхът ми секва; и не мога
пред своите съграждани да кажа:
да, ето ме, аз тук съм зарад вас!
ХАДЖИГЕНОВ (грабва десницата му и я целува)
Не се измъчвай, бъдни властелине!
Ще стана твой повторен Сиромахов.
Ти щом не можеш, аз ще ти заема
език и красноречие, и жар -
и твойто име ще тръбя безспирно
по сутрешните блокове. Щом трябва,
полагам тази жертва пред олтара
на твоя пръв мандат. А ти в замяна
не ме забравяй, почнеш ли да слагаш
министри и директори. Бъди
тъй щедър, както казваше преди!
МАНОЛОВА (иззад завесата, настрани)
Предателю, познавах те, а пак
сърцето ми облива се във кръв.
Като рождена майка те отгледах,
издигнах те от жалките коптори
до висините на властта, но ти
не знаеш нито чест, ни благодарност
и ме предаваш. Но мълчи, душа.
Аз зная този звяр да задуша.
КОРНЕЛИЯ (до нея, тихо)
Не си мисли, че само теб предава.
Във този дракон червей се познава.
Автор: Манол Глишев, Прас-Прес
