Фантастичната фотография на реалността

За Ивайло работата и личният живот са неделими, защото творбите му винаги разказват нещо за самия него. За да изрази себе си, той не спира да търси нови възможности. Преди 6 години се обръща към компютърните технологии и започва отново да учи, за да изведе работата си на ново ниво, а днес експериментира с програма за изкуствен интелект, в която вижда нови революционни тенденции за бъдещето на фотографията.

Кой си ти накратко?

Казвам се Ивайло Петров. По професия съм “правач на картинки”. Професионален фотограф. Специализирам в 3D визуализация и постродукция. Използвам ги като основни похвати, за да създавам комплексни изображения, които по някакъв начин канализират някаква идея и показват нещо, което считам за важно.

Кога за първи път реши чрез фотографията да създаваш фантастични светове?

Понякога хората асоциират моята работа с фантастични светове, но истината е, че дори визията на моменти да е фентъзи натоварена или да изглежда все едно е от някакъв паралелен свят, концепциите и тематиките вътре абсолютно винаги са вкоренени в реалността. Истината е, че повечето от нещата, които мен ме вълнуват са тук и сега и са реални.

Къде търсиш вдъхновение?

Мисля много по този въпрос и смятам, че вдъхновението е малко надценено в нашия свят. Пикасо примерно го е казвал: то съществува, ама трябва да те открие работещ. Съответно, дори да нямаш непременно вдъхновение в този момент, човек, ако си каже „искам да направя нещо готино“ и просто седне и започне да го прави, в един момент то се завърта и тръгва.

Кога възможностите на CGI (*компютърно генерирани изображения) предизвикаха интереса ти?

Със CGI установих, че е нужно да се занимавам примерно преди 6 години, когато вече бях стигнал на един такъв етап в работата си, че ми се правеха неща, които имат някакъв мащаб и някаква идея, която беше относително много трудно да реализираме физически.

Просто не можеш да направиш изображенията, които искаш, освен ако не измислиш алтернативен начин. И алтернативният начин за мен беше това, защото CGI се подчинява на фотореализма.

Намирам това за много мощна медия, която допълнително може да надгради това, което фотографията сама дава и освен това отваря възможности, които според мен тук и сега в България през 2022-а биха били невъзможни да реализирам по никакъв друг начин.

Как AI (*изкуствен интелект) предизвика интереса ти и кога прецени, че би могъл да го интегрираш във фотографията си?

Наскоро започнах да експериментирам с изкуствен интелект. Това всъщност са неврални мрежи или иначе казано софтуери, които са тренирани на базата на огромни обеми изображения да разпознават обекти и да разпознават човешката интерпретация във вид на думи, защото ние с тези неврални мрежи комуникираме чрез думи. Ние им даваме текстово задание на това, което те да интерпретират. И въпросните мрежи генерират изборажения, които наистина не са съществували никога до мoмента. И те са изключително ефективни в това. Аз не очаквах.

В момента ние, тук и сега, като креативни професионалисти и все пак по някакъв начин технически изпълнители продължаваме да сме си актуални. Обаче дори и в момента този софтуер успява да направи интерпретация на неща, които смятах, че са далеч отвъд досега на компютрите.

Смятам, че колкото повече се развиват тези неща, толкова повече ще има възможност способността на човека да разказва той някакъв вид история и това ще е истински ценното – това, което искаме да кажем. Защото технологичното изпълнение просто ще бъде елиминирано като праг.

Кога изпитваш истинско удовлетворение от работата?

Всъщност все не мога да го изпитам удовлетворение от работата за голям период от време. Но за кратък мога да си кажа, че съм щастлив, ако съм успял по някакъв начин, който лично аз субективно намирам за добър, да съм канализирал нещо, което ме е вълнувало и то да изглежда достойно.