X
 
 

Бай Манчо - откривателят на водата

4163 0
Бай Манчо - откривателят на водата
Снимка: Анита Чолакова
Сега има много добри хора, затова няма да стане къймет (бел. ред. краят на света), няма да стане война. Не бойте се! Господ е с нас! Има още добри хора в България, казва бай Манчо. За него в Смолян се знае, че общува с водата, често го наричат и ловецът на вода.

Зефир Манчев е на 84 години и досега с багети (месингови пръчки, завити под прав ъгъл - б.а) е открил стотици извори. От години с това се занимава – да намира вода и да я прокарва до места и хора, които имат нужда от нея. И десетки мостове е построил.

С водата е поставил рекорд. Прокара 6 км водопровод между Райково и Дунево, в много сух район.  

„Тя е за обществото, защото там няма вода ни за хора, ни за животни. Нарекъл съм я "Зем-зем чешма", защото това е най-сухата чешма. Като дете пасях овце и слушах старите хора. Те казваха, че през турско време водата е вървяла три дена и след това се е загубила. Взе да ми се присънва, когато станах на 80 години. Сънувах, че от грамадата пия вода и като отидох с багетите, намерих вода, отклонена на 70 метра“, разказа тогава бай Манчо.

И допълва, че нарекъл чешмата "Зем-зем", защото такава чиста вода има само на Божи гроб. "А тя е чиста, защото от векове не е текла. На сън ми се показа. Аз отидох и я изкопах", допълни майсторът.  

"Има бистра и пивка вода, жълта вода, черна и залежала – тежка вода. Има и минерална вода, но птичките я познават най-добре. Може да има хиляди води, но те ще изберат и ще се къпят на определено място. Гледал съм, наблюдавал съм с часове – гмуркат се пилетата, отърсват се, пийват си... и всеки ден има птички на едно и също място. Това са води, които не пресъхват и в сушата текат по малко. Как тези невинни божи твари разбират кое е добро? Още не знаем загадките на земята. Скрити са те от нас – коя вода какво говори и какво лекува. Всяка вода има тайни, но ние не можем да ги открием. Човешкото око има седем пердета и е ограничено виждането му. А животното я усеща по дъха" – пише Мария Бебелекова от Смолян в книгата си за бай Манчо „Водата говори".

Смолян няма да закъса за вода. Само езерото може да ни снабдява, няма нужда ни от Мугла, ни от гугла. Вода си имаме на място. Само трябва работа и откриване. Мен ме е надарил Господ по тази линия. Като разтворя багета, се въртя до 200 метра наоколо. Най-големият извор е силата на водата и аз вървя по него. Отивам, откривам го, меря му дълбочината колко ще копая надолу“, сподели снощи бай Манчо при откриването на фотоизложба, в която той е главен герой.   

„Мен ме дърпа самата вода. Дотук много води съм хванал и още ще продължаваме, обаче силите взеха да намаляват. Годините викат: "Спирай!", обаче ние още ще се мъчим. Вчера съм работил пак - първата копка правих за вода на "Св. Георги". Много ще дойде, но зависи какъв цолаж ще са тръбите за нея. Трябва да се смята колко е водата, колко въздух иска, за да я тегли“ – обясни бай Манчо. За тази вода му е нужна помощ. Казва, че не иска пари, а само да им напише какви материали трябват и направо в магазина да се платят.  

„С мои пари го правя, обаче и много ми помагат. Затова няма да стане скоро къймет. Няма да е скоро. Има още хубави хора, но те намаляват всеки ден“, допълва старецът.

И пояснява, че има хора, които залъка си ще дадат за вода и за мост. За поддръжката на един мост край Смолян, между Райково и Кабелния завод, той харчил години наред пенсията си от 200 лева.

„Не стига пирони да взема и да платя на циганина да ми докара материала с коне. Обаче в Съвета като кажа, че ми трябват материали - веднага. И Дора Янкова, и Кольо Мелемов - обадя ли се, веднага реагират. И дето е честен човек, не иска плащане. Докарва ми материала донякъде, докъдето стига и пак плащам на цигани с коне. Те ме разсипват. Пазариш едно, после излиза друго“, недоволен е майсторът.

„Аз докато съм жив, с води ще се занимавам. И в Гърция ходихме. Св. Никола е светецът на водите. Всяка сряда паля свещ. Тая вода мен ме откара чак до Израел, на Божи гроб. Тая вода ме откара чак до река Йордан. Филм ми правиха там и ми помогнаха да ида, иначе аз нямаше да мога“, със светнали очички разказва родопчанинът.

А в Израел бил два дена. Заснели го на изгрева, защото той всяка сутрин при изгрев слънце си казва молитва. „Моя си е молитвата, християните си пеят друго, но няма значение, всички молитви завършват с Амин. За мен е еднакво всичко - Господ, Бог, Аллах - е един. И отидох на Божи гроб, и видях свят“, казва с пълни очи бай Манчо.  

Снощи в Държавен архив – Смолян, бе открита изложба „Благотворителността през обектива“. Представен бе фоторазказ „Вода за хаир“ – дело на Добрин Кашавелов. Обявиха и дарителска кампания, с която да се купят материали за нови чешми.

Добрин разказа, че от година и половина с колегата му Владимир Мачоков, родом от Смолян, снимат филм за бай Манчо. Заедно с него ходили в Израел, на Божи гроб.

„Бай Манчо е вече хаджия. Отдавна знаех за него от Владимир. Като се запознах с бай Манчо ме впечатли с начина си на говорене - толкова простичко и директно, не се чудиш това ли е имал предвид или нещо друго. Впечатли ме начинът му на живот, работата му. Не е много лесно да правиш води за другите, да работиш просто за хаир.  Сега под най-горното от Смолянските езера е намерил три извора, които иска да хване и предполагам тази година ще го завърши, но ще му трябва помощ от вас“, каза фотографът.

В изложбата снощи бяха представени също фотоисториите „Виж това или историята на кучето водач“ на Борислав Трошев и „Калени в огъня“ на Тихомира Методиева за обикновени хора с необикновено хоби – да спасяват от бедствия.Организатори на изложбата бяха фондация ВCause, Български дарителски форум, община Смолян и архивът.

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
Последно в Актуално