България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
1 април 1862 г: Левски се включва в Първа българска легия
На този ден (според някои източници датата е между 1 и 5 април) през 1862 г. Левски пристига в Белград и се включва в Първата българска легия. Роденият на 18 юли 1837 г. в Карлово Апостол първоначално учи в родния си град. След това той заминава за Стара Загора, за да продължи образованието си там. С помощта на своя вуйчо през 1858 г. Васил Иванов Кунчев приема монашество. Той се замонашва под името Игнатий. Само година по-късно, през 1859 г., Васил Кунчев става дякон.
Прочетете също: 30 март: Почитаме паметта на Емил Димитров
Силно повлиян от идеите на Георги Раковски, през 1862 г. Левски заминава за Сърбия. Там той се включва в Първата българска легия и по-късно участва в боевете при Белградската крепост. Именно тогава Васил Иванов Кунчев получава прозвището Левски - заради своята смелост и ловкост като лъв. След като легията е разпусната, безстрашният Апостол се присъединява към четата на Ильо войвода. През 1863 г. Левски пристига във Влашко. Но скоро след това той се завръща в родината.
В периода 1864–1866 г. работи като учител във Войнягово и създава патриотични дружини, чиято цел е подготовка за бъдещо въстание, което ще освободи поробеното отечество. През 1867 г. Левски става знаменосец в четата на Панайот Хитов. През 1868 година той отново заминава за Сърбия и се включва във Втората легия.
27 декември 1872 г. е черен в историята на България - тогава Левски е заловен от османските власти. След като първоначално е отведен в Търново, той е осъден на смърт чрез обесване в София. Издадената присъда е потвърдена от султан Абдул Азис. До последно Левски вярва, че българите трябва сами да извоюват свободата си, и проповядва идеята за създаване на „свята и чиста република“, в която всички хора да бъдат равни и свободни. Апостола не подкрепя идеята, че освобождението може да дойде отвън, вярвайки че който ни освободи, след това той ще ни зароби.
Прочетете също: 28 март в историята: Сталин нарежда на Георги Димитров да "задуши" опозицията. Сърбия и Гърция се обединяват против България
1 aприл 1858 г.: Георги Раковски пристига в Одеса
На този ден през 1858 г. Георги Раковски се установява в Одеса в дома на заможния българин Николай Тошков. Там той започва да се занимава с проучване на народното творчество и историята, пише съчинения.
Две години по-късно се премества в Белград, където изготвя план за освобождението на България. В него защитава виждането, че свободата трябва да бъде постигната чрез общонародно въстание, без да се разчита на чужда помощ или постепенни промени. Според него всички слоеве на обществото трябва да се включат активно в това въстание, водени от убеждението, че съдбата на народа е в собствените му ръце.
Раковски предвижда изграждане на тайна комитетска мрежа в страната, която да подготви българския народ за масово надигане. В началото решаваща роля трябва да изиграе добре организирана и въоръжена военна част, създадена извън пределите на България, която да навлезе през Балкана. Самото въстание трябва да избухне в подходящ момент според обстановката.
В тази връзка той създава в Белград Първата българска легия и работи за обединение на балканските християнски народи срещу османската власт. По-късно организира сред емигрантите тайно ръководство и изработва правила за действие на въоръжени чети. До сетния си дъх Раковски остава отдаден на идеята за национално освобождение.
Прочетете също: 29 март в историята: Тежка бомбардировка над София от англо-американската авиация
