България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
12 септември 1913 година: Охрид е освободен
На този ден през 1913 г. по време на Охридско-Дебърското въстание, вдигнато от ВМРО, Охрид е освободен. След като четите на Христо Чернопеев и Павел Христов разгромяват сръбските части, градът е освободен. Въстаниците успяват да прогонят сръбските войски и администрацията. Тя успяват да пленят четвърти сръбски полк заедно с всички офицери. В Охрид са пленени и няколко сръбски оръдия с влизането на четите на Петър Чаулев и Павел Христов в града на 12 септември призори.
Жителите на Охрид посрещат въстаниците с възторг. В целия град са окачени български знамена. Организирано е събрание, на което е учредена временна българска управа, част от която са революционери, юристи, търговци и други видни граждани - Лев Огненов, Иван Групчев, Павел Христов, Лев Кацков, Петър Филев. Всички жители на града присъстват на отслужения тържествен молебен. В Струга и в околните села също е установена българска власт. Сръбските войски са прогонени към Битоля.
Прочетете също: 1 септември: България обявява война на Румъния
Охридско-Дебърското въстание е организирано от българското и албанското население, което се бори за премахване на сръбския режим във Вардарска Македония след Междусъюзническата война от 1913 г.
Дебър е освободен първо от четите начело с П. Чаулев, в които участват българи и албанци. Бунтът става причина за тревога в Белград и заради опасенията, че може да достигне по-голям мащаб, значителни войскови сили и сръбски четници са изпратени за потушаването му.
Прогонването на сръбските войски от Дебърско, Стружко и Охридско стават причина правителството на Сърбия да обяви започването на „нова война“.
Гърция се включва на страната на Сърбия. Въстаниците са принудени да отстъпят заетите градове и села заради превъзходството на противника.
Българското и албанското население, което живее в тези територии, става обект на терор от страна на сръбските власти. Сърбите разрушават Дебър и окупират наново Охрид.
При потушаването на бунта в Охрид са убити няколко свещеника, петима учители и 150 души мирно българско население. Около 500 турци и албанци са избити. Стотици къщи са опожарени. Телата на голяма част от убитите са изхвърлени в дълбокия сух кладенец до Имарет джамия, след което той е затрупан с камъни. Стотици жители на града са хвърлени в затвора.
