България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
18 юли 1837 година: Роден е Васил Левски
На този ден през 1837 г. в град Карлово е роден Васил Иванов Кунчев (Левски). Първоначално той учи в родния си град, а след това в Стара Загора. Замонашва се през 1858 г. под името Игнатий. На следващата година става дякон.
Под влияние на Раковски, Васил Кунчев заминава за Сърбия, където постъпва в Първа българска легия. След това участва в сраженията за Белградската крепост и именно там се сдобива с прозвището Левски заради лъвската си смелост.
След като легията е разпусната, Апостола се присъединява към четата на Ильо войвода. Малко след това се прехвърля в Румъния, но не остава дълго там и се завръща в България. Започва работа като учител в село Войнягово. Заема се и с организацията на "патриотични дружини", които да участват в бъдещото въстание. Левски става знаменосец на четата на Панайот Хитов през 1867 година. Година по-късно постъпва във Втора легия. След нейното разпускане прави неуспешен опит да премине с чета в България. Но сърбите го залавят и го хвърлят в затвора в Зайчар.
След неуспешната четническа дейност Левски е убеден, че борбата за освобождението трябва да бъде прехвърлена в България, за да бъде успешна. Той започва активна дейност по изграждането на мрежа от революционни комитети в страната. Левски предприема две обиколки в страната, за да осъществи плана си - на 11 декември 1868 г. и на 1 май 1869 г.
Прочетете също: 20 юни в историята: Умира екзарх Йосиф I
Той основава комитети в Северна и Южна България. Но в момента, когато дейността му достига своя пик, въпреки забраната му, на 22 септември 1872 г. Димитър Общи извършва грабеж на турска пощенска кола в Арабаконашкия проход. След обира турските власти започват масови арести на населението в този край - заловени са много от членовете на комитетите в района.
Признанията, които прави Димитър Общи след залавяне му, улесняват много турските власти, които тръгват и по следите на Левски. Той се отправя към Ловеч, за да спаси архивите на комитетите. На 26 декември 1872 г. пристига в Къкринското ханче и още на следващия ден е заловен от турските власти. След това е отведен в Търново, а по-късно е осъден в София.
Султан Абдул Азис потвърждава издадената смъртна присъда на Апостола чрез обесване. На 19 февруари 1873 г. Левски увисва на бесилото в покрайнините на София.
С решение на Общинския съвет на град Левски от 1992 г. рождената дата на Васил Левски, 18 юли, е обявена за празник на града.
Прочетете също: 14 юни: Убит е Александър Стамболийски
18 юли 1913 г.: Приключва Междусъюзническата война
На този ден през 1913 г. приключва Междусъюзническата война, останала в историята като Втора Балканска война. На 28 юли същата година е сключен мирният договор между България, бившите ѝ съюзници и Румъния. Той е един от договорите, които слагат край на Междусъюзническата война. Преговорите за Букурещкия мирен договор започват на 18 юли, а десет дни по-късно, на 28 юли 1913 година (по стар стил), той става факт. Според този договор България трябва да отстъпи на Румъния Южна Добруджа. Новата българо-сръбска граница е установена по вододела между Вардар и Струма, а тази с Гърция – по Беласица и Места. Сърбия получава Вардарския, а Гърция – Егейския дял на областта. За България остават Пиринският край и Западна Тракия.
През същата година следва и сключването на Цариградския договор от 16 септември по стар стил, 29 септември по нов стил - вторият договор, слагащ край на Междусъюзническата война. С него България запазва Беломорска Тракия, но Одрин, Лозенград, Бунархисар и Люлебургас остават в Османската империя.
Прочетете също: 15 юни: Почитаме паметта на Джон Атанасов. Обесен е войводата Цанко Дюстабанов
