България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
20 юни 1915 г.: Умира екзарх Йосиф I
На този ден през 1915 година умира екзарх Йосиф I, останал в българската история с прозвището „дипломатът в расо” и „началникът на българската църква”.
Лазар Йовчев, както е истинското му име, е роден в Калофер през 1840 година. Духовникът и книжовник живее в преломно време за България. Съдбата му възлага ръководството на родната ни църква в начало на Руско-турската война. С мъдрост той изпълнява дълга си до деня на своята смърт.
След като завършва местното училище в Калофер, Лазар става помощник на даскал Ботьо Петков. С подкрепата на сестра си Рада, която го отглежда след смъртта на родителите им, той стига до Цариград. Там Лазар постъпва във френското училище на лазаристите, където е отличник.
Прочетете също: 15 юни: Почитаме паметта на Джон Атанасов. Обесен е войводата Цанко Дюстабанов
С помощта на търговеца и патриот Христо Тъпчилещов, Лазар продължава образованието си в Париж. През ноември 1870 година след като завършва образованието си, той се завръща в Цариград. Там работи като редактор на реномираното списание „Читалище”. След това работи и като секретар на Смесения екзархийски съвет. Благодарение на новоизбрания на 16 февруари 1872 г. екзарх Антим, Лазар Йовчев получава духовно звание. Само три месеца след това той става протосингел на екзарха.
Архимандрит Йосиф участва активно в изграждането на църквата ни, подпомага екзарха при срещите му с чуждестранните дипломати в Цариград. През 1876 г. става Ловчански митрополит, а следващата година става български екзарх в тежки за страната ни времена. Но въпреки това не пада духом и с помощта на завидното си дипломатическо умение, прави всичко възможно за запазване на правата на българите и съхраняване на екзархията.
Дълго време той се бори сам за отстояване на българщината. След решенията на Берлинския диктат от 1 юли 1878 г., Йосиф е сломен заради опасността да бъде екстрадиран от Цариград.
В първите години след Освобождението екзархът сам опетнява реномето си, изразявайки подкрепата си към консервативния преврат на Александър Батенберг.
По време на Стамболовото управление, въпреки че не одобрява антируската политика, екзархът подкрепя идеите на премиера по отношение на църквата.
Прочетете също: 14 юни: Убит е Александър Стамболийски
Издействаните берати, кръщаването на престолонаследника Борис Търновски в православната вяра, постигането на успехи в просветното дело са само част от постиженията на екзарх Йосиф I. Със завидно умение екзархът лавира между западните велики сили и Русия, между Цариград и София. Дори за миг той не забравя, че е глава на схизматична църква (от 16 септември 1872 г.) С дипломатичност той лавира между еволюционистите и революционерите от ВМРО, но същевременно не изпуска от погледа си домогванията на сърби, власи и гърци, които слагат ръка на изконните български земи.
Националната катастрофа от 1913 година слага край на дейността на екзарх Йосиф в Цариград и той се прибира в София във влошено здравословно състояние. Фаталният изход на националните борби още повече измъчва болния Йосиф. Сблъсквайки се с реалността в столицата, екзархът изпитва истинско отвращение, въпреки възлаганите от него големи надежди на интелигенцията ни.
В навечерието на съдбоносния избор на страната ни да се намеси в Първата световна война на страната на Великите сили, смъртта на екзарха Йосиф се приема като национална трагедия. Той е погребан в катедралния храм "Св. Неделя".
Прочетете също: 16 юни: Тодор Каблешков се самоубива. Избухва Междусъюзническата война
