България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
18 декември 1860: Подписан е акт за възстановяване на българската автономна църква
На 18 декември 1860 година в Цариград е подписан акт за възстановяване на българската автономна църква под върховенството на папата. Още в периода на Възраждането, през XVIII-XIX век, се заражда идеята за отхвърлянето на зависимостта от Цариградската патриаршия. Тази идея става водещ въпрос в националната революция. Българското духовенство успява не само да запази самосъзнанието и морала на народа си, но и да кали волята му в борбата срещу потисниците.
От 20-те години на XIX век започва борбата за българската църква. Сред българите в Македония и Одринска Тракия тя продължава дори и след Освобождението.
Прочетете също: 16 декември: Датата, за която историята мълчи - Сталин прави унизително предложение на Англия за България
Борба за българската църква
Борбата се води на три етапа. Началото на първия етап започва през 1824 г. Той продължава до Кримската война (1853-1856 г.). През този период борбата е за изгонване на гръцките владици и подмяната им с български, както и за премахване на гръцкия език от богослужението. През 1824 г. врачани са първите, които правят опит за това. Под ръководството на каза-векила Димитраки Хаджитошев те се опитват да подменят епископ Методий с български свещеник. Опитите им са неуспешни и завършват със смъртната присъда на каза-векила.
В края на 30-те години на XIX в. в борбата срещу гръцките владици се включва и Търновската епархия, която е най-голямата епархия. Търновският първойерарх носи титлата “екзарх на България” като спомен за величието на Търновската патриаршия.
Църковният въпрос става общонационален след свалянето на гръцкия владика в Търново. Всички социални слоеве на българското възрожденско общество се включват в неговото разрешаване. До започването на Кримската война големите селища и техните райони в Централна и Северозападна България, в Северна Тракия и отчасти в Македония се включват в борбата за българската църква. Видни български емигранти от Румъния, Сърбия, Русия също оказват подкрепа. Българите, останали в турската столица Цариград, също оказват подкрепа.
След Кримската война, през 1865 г. е издаден султански реформен акт, известен като Хатихумаюн. Според него българите имат право легално да водят националната борба за църквата си. Цариградската българска църковна община става главен ръководен център. Нейни членове са преселници, както и временно пребиваващи от всички краища на страната ни. За периода от 1856 до 1860 г. движението обхаваща почти всички райони на страната ни.
Прочетете също: 15 декември в историята: Гърция се съгласява да изплати 30 милиона на България след Петричкия инцидент
Българите, живеещи в Цариград, са в основата - те бавно, но славно подготвят успешната развръзка на борбата за църковна независимост.
Великденската акция на 3 април 1860 г. е повратен момент в историята. Тогава по време на литургия в дървената църква “Св. Стефан” българският епископ Иларион Макариополски открито се противопоставя на зависимостта от Вселенската цариградска (гръцка) патриаршия. Той обявява самостоятелна българска църковна организация. Великденската акция е подкрепена и от останалите общини.
След дългата борба на 27 февруари 1870 г. султан Абдул Азис подписва заветния ферман, който разрешава учредяването на самостоятелна българска църковна структура. Според документа тя ще бъде под формата на екзархия, която е полузависима от Вселенската цариградска патриаршия.
Прочетете също: 17 декември в историята на България: Знаменит успех при Освобождението на Добруджа и смъртна присъда за Трайчо Костов
