България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
17 декември 1916 г.: Завземането на Бабадаг от българската конница
На 17 декември 1916 г. в хода на Първата световна война българската конница завзема гр. Бабадаг в Румъния. Предстоящото освобождаване на града само ден по-късно, на 18 декември, е част от почти 4-месечната кампания на Трета българска армия (септември 1916 – януари 1917 г.) за връщането на Добруджа. Този период е изпълнен с низ от блестящи военни победи на българските военни сили над тогавашните врагове на страната ни – Румъния, Русия, Сърбия. Поради наложената от комунистите съветската окупация на България на 9 септември 1944 г., тези събития остават неописани в българската история и укривани в продължение на десетилетия, най-вече в периода до 1989 година.
Прочетете също: 16 декември: Датата, за която историята мълчи - Сталин прави унизително предложение на Англия за България
На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния за Добруджа. След като Македония е освободена от българската армия през 1915 г., идва ред и на Добруджа през 1916 г.
Под командването на ген. Иван Колев на 2 септември в Първа конна дивизия настъпва в Добруджа. Гр. Тервел (Курт бунар) е освободен до обяд. Два дни по-късно е освободен Добрич, на 6 септември са освободени Балчик и Каварна. Българските войски превземат Тутракан ден по-късно, на 7 септември.
Силистра е освободена на 8 септември, а Мангалия - на 14 септември. Кюстенджа е освободена на 22 октомври, на 23 октомври - Меджидия (Меджидие), на 25 – Черна вода, на 26 – Хърсово. Бабадаг е освободен на 18 декември. Четири дни по-късно българската войска влиза в Тулча и след това в Сулина. Делтата на Дунав след поредица от победи за българите. Мачин е освободен на 3 януари 1917 г., а Исакча - на 7 януари. Това е последната битка за освобождаването на цяла Добруджа от румънците.
17 декември 1949 г.: Смъртната присъда на Трайчо Костов става факт
На 17 декември 1949 г. издадената смъртна присъда на Трайчо Костов става факт. Повод за нейното издаване са обвиненията срещу него за насаждане на "антисъветски настроения", "националистически уклон", "нечестно и двулично отношение" към Георги Димитров и Сталин, както и извършването на опити за разцепление на партията.
Той е освободен от длъжностите подпредседател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси с указ, публикуван в Държавен вестник на 7 април 1949 година. На 20 юни същата година Трайчо Костов е арестуван от органите на Държавна сигурност. На 30 ноември във в. “Работническо дело" излиза и неговият обвинителен акт, от който става ясно, че той е обвинен в "предателската, шпионска и вредителска дейност". Той е обвинен в организиране на антидържавен заговор, като за целта, според обвинението, е получавал подкрепата на висши югославски ръководители и на американския пълномощен министър в София Доналд Рийд Хийд.
Съдебният процес срещу Костов и останалите 10 задържани по случая, повечето от които са видни стопански дейци, започва на 7 декември. Той отрича в съда "самопризнанията", които прави под въздействието на насилие в следствието.
Сякаш съдбата на Трайчо Костов е предначертана още през декември 1948 година в Москва. Тогава заедно с Георги Димитров и Вълко Червенков той е на среща със съветския лидер. Тогава Сталин изразява критиката си към Костов заради отказа му българските стопански и търговски институции да дават отчет на сътрудниците на съветското посолство за цените на стоките, които се изнасят в Западна Европа от България.
Прочетете също: 14 декември в историята: България обявява война на САЩ. Започват протести срещу Живковската конституция
Трайчо Костов отвръща на Сталин, че няма против предоставянето на тази информацията, но е редно това да се осъществява чрез него, като председател на Комитета по стопански и финансови въпроси. Отговорът му не се харесва на Сталин и той възкликва:
"Вие що за комунист сте? Крадец, мошеник! Аз имах за Вас по-добро мнение. Трябва да се види откъде сте и кой сте Вие". Тези думи предначертават съдбата на Трайчо Костов.
През 1963 г. Костов посмъртно е удостоен с почетно звание “Герой на социалистическия труд". Името му остава в историята като водещ деец в партията, участник в нелегалната борба и партизанското движение, член на политбюро, секретар на ЦК на БКП, активен участник в репресиите през 1944 – 1949 г. и един от създателите на т. нар. Народен съд. Той също така е участвал в Първата световна война като взводен командир.
