Всичко започва преди точно две десетилетия в Пловдив. С откриването на първия хипермаркет Kaufland, стотици хора поемат по нов професионален път. За Боряна Мичева точната дата на това начало е 9 януари 2006 г. – само седмици преди магазинът да отвори врати за първите си клиенти. Днес, 20 години по-късно, тя продължава да е част от екипа. Като истински ветеран в ритейла, Боряна събира целия си опит през годините в една-единствена дума: „емоция“.
Пътят, който не беше „начертан“
Както всеки добър роман се нуждае от неочакван обрат още в началото, така и пътят на Боряна към компанията следва изненадваща траектория. С две дипломи за висше образование в трудни сфери като електротехника и счетоводство, първоначално тя търси реализация именно там. Но нито чертежите, нито сухите цифри ѝ носят нужното удовлетворение или финансова стабилност.
Когато разбира, че утвърдената международна верига стъпва в България и набира екип за Пловдив, Боряна не се колебае и веднага кандидатства. Назначена е за ръководител на „най-сладкия“ отдел - „Захарни и хляб“, където отговаря за организацията на работата, графиците и поръчките. Екипът тогава се състои от седем души, а ежедневието е фокусирано върху подготовката за откриването на магазина. Първите седмици са динамични и пълни с нови задачи и то в период, когато много от работните процеси са съвсем различни от познатите днес.
За времето, когато „получихме факс“ беше добра новина
В първите години на магазина голяма част от работата се извършва ръчно. Поръчките се попълват на хартиени списъци и се изпращат по факс до доставчиците, а намаленията се следят и записват в тетрадки. Днес, само 20 години по-късно, процесите вече са напълно различни – като в роман от друга ера. Те включват автоматизирани системи, скенери и софтуер, които улесняват ежедневната работа на служителите. „Всеки понеделник правехме поръчки, разпечатвахме списъците, пишехме количествата на ръка и после ги изпращахме по факс. След това чакахме потвърждение, че факсът е получен. Сега всичко е напълно различно и въведените технологии улесняват по несравним начин ежедневната ни работа.“, разказва Боряна.
Приятелствата, които остават
Макар работата и организацията да се променят през годините, едно нещо остава най-ценно за Боряна – хората. Тя си спомня първите години като време на силно сплотен екип. Колегите празнуват заедно рождени дни, излизат след работа и постепенно се превръщат в истински приятели. „Бяхме много стабилен колектив. Всички си помагахме и се подкрепяхме. Може би именно това ме задържа толкова години тук“, казва тя. Част от колегите ѝ от първите години в Kaufland все още работят в магазина, а с други поддържа връзка и извън работата.
Работата в ритейлъра се превръща в лична история за цялото семейство. Преди няколко години синът на Боряна също става част от екипа, започвайки като студент на непълен работен ден в същия магазин. За него това е първият професионален опит преди да продължи развитието си в сферата на информационните технологии. „Радвам се, че първите му стъпки в кариерата също бяха в Kaufland. Вярвам, че това е най-добрата работна среда за един млад човек. Тук всеки младеж може лесно да изгради трудови навици и да разбере какво означава истинска отговорност“, допълва Боряна.
Историята на една Kaufland котка
Работата в търговията не е само обслужване – тя е низ от срещи. Някои лица виждаш веднъж, но други се превръщат в част от ежедневието ти. Точно една такава случайна среща преди години води до неочаквана история с... мъркащ финал.
Боряна с усмивка си спомня за своя редовна клиентка, която при поредното си посещение в магазина ѝ предложила малко коте, търсещо дом. „Така в живота ми влезе Томи. Моят персийски котарак вече над 13 години е любимец на цялото семейство“, разказва тя. Днес Боряна често се шегува, че нейната „Kaufland котка“ е една от най-хубавите и неочаквани „придобивки“, които професията ѝ е подарила.
Една дума, равна на хиляди моменти
Днес, две десетилетия след първите си стъпки в Kaufland, Боряна признава, че е трудно да побереш 20 години в една дума и дори едно изречение. „За тези две десетилетия се случи толкова много – професионално израстване, безброй срещи, истински приятелства и скъпи спомени,“ споделя тя.
Но ако все пак трябва да избере само един символ на своя път, това е думата „емоция“. Защото именно тя – родена от близостта с хората и споделените моменти – превръща обикновеното работно място в нещо много по-ценно: в споделен живот.
