България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
29 септември 1918 година: Подписано е Солунското примирие
На този ден през 1918 година е подписано Солунското примирие между Царство България и Антантата за спиране на военните действия. Примирието е подписано от Андрей Ляпчев и генерал Луи Франше д'Еспере.
Страната ни се задължава да демобилизира армията си, да се оттегли от заетите територии, както и да понесе частична военна окупация. В плен на Антантата остават войските, намиращи се на запад от Скопие. Германските и австро-унгарските военни части се задължават да напуснат страната.
Със сключването на Солунското примирие България излиза от Първата световна война, но на практика губи шансовете си за национално обединение. С подписването на Ньойския договор през 1919 година страната ни се сблъсква с втора национална катастрофа, въпреки че е предотвратена окупацията от сръбски и гръцки сили.
Прочетете също: 1 септември: България обявява война на Румъния
29 септември 1923 година:Септемврийското въстание е окончателно потушено
На този ден през 1923 година Септемврийското въстание е окончателно потушено. Четири дни по-рано под ръководството на Гаврил Генов въстаниците нападат войската при гара Бойчиновци, която се насочва към тилен удар на въстаниците в град Фердинанд. В така наречения Бойчиновски бой въстаниците успяват да разгромят армията. Тази победата повдига бойния им дух и ги амбицира да се насочат към Враца. Следва второ сражение с правителствените войски, при което бунтовниците са отблъснати. След ожесточен бой с частите на Видинския гарнизон при Брусарци въстаниците са разбити. Междувременно войсковите части напредват към Фердинанд и Берковица.
Правителствените войски влизат в град Фердинанд на 27 септември. Следващите два дни се водят само откъслечни боеве с отстъпващите въстаници, след които на 29 септември въстанието е окончателно потушено.
В историята Септемврийското въстание остава като неуспешен бунт на Българската комунистическа партия, осъществен под натиск от Коминтерна. Бунтът е опит за сваляне на режима на Демократическия сговор, който преди това е установен с Деветоюнския преврат.
Спорен е и въпросът за броя на жертвите по време на бунта - според различните източници той е от под 1000 до около 30 000 души. В бойните действия загива само малка част от въстаниците. Паравоенни групи, съставени от бежанци от болшевишкия режим в Русия, избиват по-голяма част от тях. В някои случаи основните мотиви за физическата саморазправа са лични отмъщения и политически конфликти, които нямат пряка връзка с въстанието.
