Първо
През последната година премиерът Християн Мицкоски прави общи, неясни и предимно декларативни изявления, нито едно от които не може да бъде разбрано и които не предизвикват никакъв интерес, нито у дома, нито сред международната общественост. Последната му реч в Общото събрание на ООН беше такава – пълна с празни фрази, които не предизвикват никакъв интерес и които могат да бъдат приложени и казани за всяка държава. Това беше “гола реч“, лишена от съдържание и с ясно изразени пожелания за себе си и за Македония, които желания, знаем със сигурност, няма да се сбъднат с начина, по който той води политиката си. Да видим…
“Нашата история ни е научила, че международните компромиси са много трудни и че мирът, стабилността и интеграцията изискват политическа смелост и големи жертви… история, белязана от предизвикателства, от рискове за сигурността с регионални размери, от постоянни компромиси и отстъпки, правени в името на мира, сътрудничеството и по-висшите цели на интеграцията – често с цената на най-основното ни чувство за достойнство и справедливост… вземали сме наистина трудни решения… тогава правилата трябва да им осигурят и предвидимост… че спазването на споразуменията е знак за сила и мъдрост… Нашата амбиция е да станем сериозна държава.“ Нищо ново и нищо, което би било от интерес за Македония, не е казано. Има ли народ по света, който да не е „взимал трудни решения или компромиси“, има ли народ, който да не изисква достойнство и справедливост?! Няма такъв.
Още: Мицкоски за ЕС: Ние сме жертва на вид булинг (ВИДЕО)
Второ
По стил и израз тази реч е по-добра от предишните речи на премиера, но по същество е напълно идентична, дори по-неясна от останалите. Само някъде през изразите, които осигуряват предвидимост, може да се усети проблемът с България, по-точно с прилагането на Споразумението за добросъседство и сътрудничество с България. Той говори за жертвите, направени от “неговата страна“ (без да споменава името, дори със или без Северна), изисквайки въз основа на тези предполагаеми жертви облаги за ускореното и безусловно приемане на “неговата страна“ в ЕС, всичко това подправено със славянския мит, главно сред православните славяни, за тяхната вековна жертва и лишаване от права. Ако наистина е искал да постигне това, би трябвало да знае, че е “почукал на грешната врата“, това не минава с други държави и народи. Те не търсят саможертва и вина, те търсят програма, която ще придвижи процесите напред, дори и с определени загуби. Ако е имал предвид загубата на нашето “оригинално, историческо име“ и именуването на страната като Северна, това е решение на Македония, Гърция и целия цивилизован свят, така че тук няма вина, а само високо ниво на единство и съгласие. Така не се печелят точки, не се прави политика или не се провокира целенасочен международен интерес. Освен всичко друго, не би било излишно да се каже, че премиерът Мицкоски и нашият посланик в Америка бяха най-зле облечените хора в салона на ООН – премиерът без вратовръзка, а посланикът с бяло яке, сякаш на разходка из Сентръл парк. Ето защо на така хвалената “среща“ (напълно случайна) от една минута с Марко Рубио и двамата изглеждаха като случайни хора на голямо събитие.
Още: Мицкоски търси помощ от ЕС в Ню Йорк за "преодоляване на различията с България"
Трето
Най-важните обаче са нещата, които премиерът не каза, но целият свят знае и задава като въпроси. Мицкоски трябва да обясни как и защо само българите не могат да бъдат част от Конституцията на Република Македония, а всички останали могат, да обясни как докато той е премиер, българите няма да влязат в конституцията и как той няма да взема решения под “диктовката“ на някоя “друга“ партия?! Как така позицията на органите на ЕС, подписано споразумение с България и потвърдено от всички членове на ЕС, се е превърнала в диктат на “някоя“ държава над Македония?! Премиерът Мицкоски трябва да обясни на международната общност какво означават термините “вековният македонски език, вековната македонска история и нашата държавност от древността до наши дни“. Премиерът ще трябва да обясни и непрекъснатата антибългарска политика във всички медии в Северна Македония, нещо, за което никой не го е питал в ООН, но в Страсбург и Брюксел получава като “пакет“ въпроси за нарушаването на човешките права у нас, за съвременния македонски “расизъм“ на антибългарска основа, за ботовете в социалните мрежи, чиято единствена задача е истерична антибългарска кампания срещу журналисти и всички, които се борят за правата на българите у нас. Нека се знае, това е и нашата страна и родина, на българите.
Снимка ФБ профил на Християн Мицкоски
Четвърто
Единственото, което ме притеснява, е терминът в изявленията на премиера “докато съм премиер“. Означава ли това, че той вече възнамерява да подаде оставка и се опитва да си намери наследник? Това би било класическо “с един куршум два...“! Той се оттегля “с достойнство“, в съответствие с антибългаризма и шовинизма си, но оставя на наследника да реши проблем с европейски последици. Пред “избрания“ наследник ще се открият множество проблеми, някои причинени от самия Мицкоски, а други наследени като реликва от сръбската/югославската окупация на Македония. Именно в този контекст трябва да се разглежда срещата на премиера със сръбския президент Вучич в ООН, като среща, с която на целия свят се представят задълженията ни към “сръбския свят“ и идеята за някакъв вид южнославянско единство, както винаги щедро подкрепяно от Русия/СССР. Това отваря нови перспективи и нови въпроси.
Пето
Дипломатът и историк Ангел Димитров, съпредседател на съвместната македоно-българска историческа комисия, е прав, когато казва, че “нашите (имам предвид българските, бел. авт.) политици наистина трябва да реагират по подходящ начин. Не бива да се отговаря абсолютно на всичко, казано от другата страна на границата, но когато е необходимо, трябва да има много ясен и категоричен отговор.“
Още: Мицкоски няма време за България: Ще има срещи на "ултрависоко ниво" със САЩ
Времето за даване на отговори идва. Мицкоски ще трябва да обясни какво е искал да ни каже и защо сме там, където сме сега... или да си тръгне!
Автор: Владимир Перев
