4 юли: Приключва битката при Кукуш - едно от най-кървавите сражения в Междусъюзническата война

04 юли 2026, 7:45 часа 880 прочитания 0 коментара

България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".

4 юли 1913 г.: Приключва битката при Кукуш

На този ден през 1913 година приключва битката при Кукуш, която остава в историята като едно от най-тежките сражения в първия етап от Междусъюзническата война. Сражението се води между гръцки и български войски. То се състои в периода 2-4 юли (по нов стил), 19-21 юни по стар стил. В него участват главните сили на гръцката Македонска армия и Втора българска армия, която търпи поражение. Град Кукуш, който е населен от българи, е опожарен, а населението му бяга в България.

Прочетете също: 14 юни: Убит е Александър Стамболийски

На 2 юли офанзивата на Втора българска армия е прекъсната заради неуспехите на Четвърта българска армия срещу сърбите при Злетовската река. Българските военни сили се разпръскват между Места и Вардар. На 2 юли гръцката армия удря укрепленията около Кукуш и Лахна. Втора бригада на Трета балканска дивизия охранява подстъпите към Кукуш. Тя е атакувана от четири гръцки дивизии. Полковете на 29-та и 32-ра бригадата се оттеглят на главните си позиции по линията, която образува полукръг около Кукуш - Янешево-Саръгьол-Шекерлия.

До сутринта на 3 юли гръцкото настъпление е удържано с помощта на подкрепления от левия бряг на Струма. През нощта на 3 срещу 4 юли гръцките сили атакуват по-интензивно. От изток българската отбрана е допълнително атакувана от гръцката артилерия над Янешево. Следва безуспешен опит за контраатака от българска страна. По обяд на 4 юли (21 юни по стар стил) българските сили се оттеглят през Кукуш и Мутулово. Следва кратко сражение край Шекерли, след което гръцките сили се оттеглят на север и не преследват българската армия.

Прочетете също: 15 юни: Почитаме паметта на Джон Атанасов. Обесен е войводата Цанко Дюстабанов

На този ден настъплението по долината на р. Струма е подновено от гръцка страна. До 7 юли гърците успяват да изтласкат българските сили в района на Благоевград.

Междувременно Източната гръцка група бележи успех в настъплението си по поречието на река Места. Тя овладява Гоце Делчев, а на 9 юли влиза в Разложкото поле. Българското командване е принудено да засили отбраната в този район заради опасността гърците да стигнат до Долна баня, а след това и към София през Самоковското поле. Българските военни сили успяват да блокират противника.

През това време българското правителство търси мирно разрешаване на конфликта, но не получава съгласие за преговори.

На 4 юли сърбите настъпват към Царево село. При Калиманци и Голак планина атаката им е спряна. На 11 юли при последвалото Калиманско сражение те са разбити от българите.

В началото на юли сръбската Тимошка групировка окупира заедно с румънците цяла Северозападна България без град Видин заради оттеглянето на българската армия. От 12 до 18 юли Видин остава под обсада. През това време гърците овладяват долината на река Места, Кресненския пролом и Предела. Гръцкият крал Константин I не спира настъплението, въпреки поканата за провеждането на мирна конференция в Букурещ.

Прочетете също: 20 юни в историята: Умира екзарх Йосиф I

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Новините днес