В борбата си с незаконното строителство държавата е много по-строга, когато трябва да се разрушават единствените домове на малоимотни хора, отколкото когато трябва да се премахнат луксозни имоти на заможни собственици. Мащабът на двойния аршин не просто отнема домове, той често разрушава живота на няколко поколения.
Такава позиция изразяват от Българския хелзинкски комитет.
Държавата от десетилетие изпитва неудобство да направи цялостна стратегия за жилищна политика, коментира Надежда Цекулова от БХК за децата и семействата им, принудени да напуснат незаконно построените си домове.
Още: Какво трябва да се случи с хората, които вече живеят в "Баба Алино"?
Тя цитира проучване на БХК за последиците от т. нар. евикции - принудително изгонване на хора от незаконни постройки – изселване на хората, които обитават незаконни къщи, когато държавата или общината смята да разруши къщите с намерение да възстанови законността.
"Двоен аршин"
Според Цекулова изгонването остава проблем на пряко засегнатите и частично на общините и населените места, където се случват.
"Но няма държавна политика, която да търси решение на този проблем. Това е видимо в широк мащаб, последните препоръки от Комитета по правата на детето, публикувани през 2024 г., съдържат точка, в която се подчертава, че страната трябва да вземе мерки, за да осигури нормална жилищна среда за деца в бедност", заяви тя.
Според нея това, което е видимо като систематична практика, се оказва, че "държавата е много по-строг блюстител на реда, когато трябва да се разрушават единствените домове на малоимотни хора, най-често от ромски произход, отколкото, когато трябва да се разрушават ваканционни домове на заможни хора". И като аргумент на тезата си даде пример с незаконните постройки във варненската местност Баба Алино, предаде БНР.
Тя добави, че държавата няма регистър или систематизирана информация, която да отчита, че всяка година семейства са подложени на евикция и на какво са подложени децата.
