Скрито в полите на Източните Родопи, село Мандрица, община Ивайловград, е единственото албанско село в България. То се намира на около 20 километра южно от град Ивайловград, в непосредствена близост до границата с Гърция, и е разположено между две реки – Бяла река и Луда река, разказва БТА. Селото е част от „съзвездие“ селища в Одринска Тракия, основани някога от албанци, като всички други се намират днес на територията на Гърция и Турция.
Според краеведския труд „Читанка за Мандрица“ такива селища са Залъф (по-късно две села – Абалар и Каракасъм), Султанкьой и Ибрик тепе.
За историята, живота и хората на Мандрица от телеграфната агенция разговарят на български и на албански с местните жители Катерина Илиева, най-стария човек в селото – баба Султана (Султана Алексанрова) на 95 г., и Костадин Бейчев. ОЩЕ: Три щъркела се появиха в Източните Родопи посред зима
Историята на Мандрица
Според местните легендата разказва, че селото е основано преди 390 г. – през 1636 г. от трима братя мандраджии, православни християни от Виткуч в днешна Югоизточна Албания. Те се съгласили да осигуряват месо и мляко на османските войски и тръгнали с тях на път към Одрин. Беят бил толкова доволен от работата на тримата братя, че им наредил да обикалят със стадата си от изгрев до залез слънце и където замръкнат, да основат свое село, което по-късно освободил от данъци.
Местните казват, че е възможно селото да е основано и по-рано от 17 в., а според някои от историите, разпространени в Мандрица, първоначалното място, където спрели стадата, било отвъд Бяла река, но впоследствие селището било преместено там, където е и до днес.
След като взели жени от съседните села, които впоследствие научили техния албански, Мандрица се разраснала и станала център на различни занаяти. Преди около век там живеели близо 3500 души, а в селото имало две училища, леярна за камбани, таханджийници, мелници, ковачници, касапници, киносалон и други, като сградите на някои от тях съществуват и днес.
За кипящия живот в селото свидетелстват многото големи кирпичени къщи, които още със самото влизане в селото някак се различават от тези в близките села. Особено впечатление прави къща, която не е от кирпич – тази на лекаря Атанас Пейкидис, завършил медицина в Истанбул и специализирал гинекология в Париж, след което завърнал се в Мандрица. ОЩЕ: Традиционен събор в село до Самоков представи местните традиции
Основният поминък в селото
Основният поминък в селото било бубарството – за което, както казва Катерина Илиева, свидетелстват къщите, направени специално за тази цел. Тя ни развежда из собствената си къща и ни показва широкия втори етаж, пригоден специално за гледане на копринени буби, където днес тя суши билки и държи нанизи тютюн – друга важна част от живота на село Мандрица.
Албанският говор
Албанският говор в Мандрица се различава по диалектни особености от днешния книжовен албански и се е запазил само чрез устно предаване. Местните казват пред БТА, че при скорошна екскурзия до Виткуч са успели да разберат около 80 процента от казаното.
Говорът на Мандрица е изследван от албанолога Людмил Станков (1949-2020) в книгата му „Албанският говор в село Мандрица“ (изд. 2017 г.) и е записан в „Българско-албански разговорник с малък речник“ на Мария Георгиева (Пеева) (изд. 2015 г.).
Днес жителите на Мандрица все още говорят на този архаичен албански, който са успели да запазят, предавайки го от поколение на поколение и го използват заедно с българския. Албански думи са вплетени и в името на хотела в селото – Еко-комплекса „Букор щепи“, което в превод от местния албански говор означава „красива, хубава къща“.
На албански приветства и посреща в дома си и баба Султана. Разказва, че е била в Албания заедно с женска певческа група от селото, в която участвали 25 жени. Снимка от посещението в Албания днес се пази в преддверието на храма „Св. Димитър“, а баба Султана е единственият жив свидетел на участието. Тя допълва, че тогава всички местни албански групи са пуснали групата от Мандрица да представи първа своите песни. Там те печелят награда за автентичен фолклор.
Албански са и носиите в Мандрица, основната част от които е специален черен сукман с червени гайтани. В предната част на сукмана има два отвора, обшити с гайтани, за които Катерина Илиева разказва, че са били използвани при кърмене. На снимката от участието в Албания всички жени са облечени с такъв сукман. ОЩЕ: От село със стари къщи и ниви с царевица до топ курорт: Как българите преобразиха гръцко селище
