България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
9 август 1886 година: Княз Александър Батенберг е свален от власт
На този ден през 1886 година княз Александър Батенберг слиза от власт след извършен държавен преврат, който започва вечерта срещу 9 август. Начело на преврата са група офицери русофили, които са недоволни от външната политика на княза. Отношенията между Батенберг и руския император Александър III се влошават след провала на режима на пълномощията и Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Прочетете също: 21 юли: Подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор. Роден е Васил Априлов
Майор Петър Груев, началникът на Военното училище, капитан Анастас Бендерев, заместникът на военния министър, капитаните Радко Димитриев и Георги Вазов са начело на преврата. Руският военен аташе в България полковник Сахаров също е на тяхна страна.
Части на Струмския полк и юнкери от Военното училище влизат в София в нощта на 8 срещу 9 август, след което успяват да неутрализират останалите в града части. Те обкръжават княжеския дворец, князът е арестуван и принуден да подпише указ за отказването си от трона.
Прочетете също: 23 юли: Русия предлага съюзничество на България по време на Първата световна война
9 август 1920 година: Влиза в сила Ньойският мирен договор
На този ден през 1920 година влиза в сила Ньойският мирен договор, който е наложен на България след нейното поражение в Първата световна война.
На 27 ноември 1919 година в парижкото предградие Ньой договорът е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски и от представителите на страните победителки.
Според Ньойския договор на страната ни са наложени тежки репарационни задължения, които възлизат на 2 250 000 златни франка. В срок от 37 години след влизането на договора в сила следва да бъдат изплатени тези задължения, като лихвата по тях е в размер на 2% върху общата сума за първата и 5% за следващите години.
Според клаузите в договора България се задължава да предаде на съседките си победителки (Сръбско-хърватско-словенското кралство, Румъния и Гърция) значително количество добитък, както и 250 000 тона въглища.
Освен това страната ни губи Западна Тракия, която първоначално е предоставена за управление на самите западни съглашенски държави. От своя страна те я предоставят на Гърция през 1920 г.
Южна Добруджа също е отнета от България и повторно е включена в територията на Румъния. Град Струмица и неговите околности, заедно със Западните покрайнини, които включват Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия, са предоставени на Югославия.
Ньойският мирен договор отнема правото на България да има своя наборна армия - той разрешава рекрутирането на платена войска, включваща само 33 000 войници и офицери за охрана на границите и опазване на вътрешния ред.
По желание на Гърция, към договора е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата с България. След това гръцките власти използват тази конвенция за насилствено прогонване на българското население в Западна Тракия. Подписаният през 1939 година Ньойски мирен договор съществува до началото на Втората световна война през 1945 година.
