Държавният Фонд за безопасно движение към МВР е куха структура, през която минават стотици милиони левове, а управлението му е "фискален цинизъм". Това посочва в свой анализ Институтът за пътна безопасност (ИПБ). Данните, предоставени от МВР по искане на ИПБ, разкриват, че във фонда влизат огромни приходи от глоби, но, вместо да се инвестират в мерки за намаляване на злополуките, те стоят блокирани в държавната хазна. Още: Вместо за пътна безопасност: МВР харчи парите от глоби за още автомобили
"Вижда се, че постъпленията трайно растат. "Това е пряко следствие от разширяването на системите за видеоконтрол и автоматизираното издаване на електронни фишове. МВР генерира между 105 и 117 милиона лева годишно само от глоби по този механизъм. Системата е превърната в "индустрия", като дори в условията на икономически колебания и политическа нестабилност "производството" на глоби работи безотказно", изтъкват от ИПБ.
Пътят на парите
Снимка: БГНЕС
Тези растящи приходи обаче, според ИПБ, са повод за тревога - превъзпитателната роля на глобите не се вижда, нарушителите ги възприемат по-скоро като "такса преминаване", като досаден данък, и не стават по-съвестни и дисциплинирани.
През 2023 г. - година на черни рекорди по смъртност по пътищата, МВР е използвало едва 14.8% от постъпилите във фонда средства (85%, или близо 90 млн. лева, са останали блокирани). "Това е управленски абсурд. В частния сектор подобен провал на инвестиционна програма би довело до незабавна смяна на ръководството. В публичния сектор това се оправдава с бюрократични процедури и липса на проектна готовност", коментират от института.
Забелязва се известен ръст на разходите - през 2024 г. до 72 млн. лв., а през 2025 г. до 89 млн. лв., но средствата са насочени предимно към ведомствени нужди, а не в обществена полза. Успоредно с това фондът продължава да генерира излишък, който към 23 декември 2025 г. надхвърля 482 млн. лв. Накратко, в края на миналата година фондът, създаден да работи за безопасни пътища, разполага с близо половин милиард лева свободен ресурс. А по необезопасените ни пътища загиват над 500 души годишно.
От фонда се оправдават, че нямат достъп до парите - постъпленията отивали в общ кюп в бюджета. И всъщност е така. Ето как се движат средствата:
Още: 1,47 млн. лв. за 150 метра път: ИПБ с въпроси до АПИ
Шофьорът плаща глоба - например 100 лв. за превишена скорост. 100-те лева постъпват в преходна сметка на МВР. В края на деня (или на периода) БНБ автоматично "занулява" тази сметка и прехвърля парите в централния бюджет (единната сметка), управляван от Министерството на финансите (МФ).
Счетоводно глобите са "приход на фонда", но реално те се смесват с други постъпления в големия бюджет заедно с ДДС, акцизи и т.н. Така ФБД се превръща във виртуална структура, като се сблъскват два интереса. Този на МВР и на обществото е да се инвестира в мерки за безопасност. Интересът на финансовото министерство обаче е парите да си стоят като буфер, за маскиране на реалния размер на бюджетния дефицит. Така натрупаните средства във ФПБ се оказват замразени, защото МФ предпочита да ги ползва за макоикономическа стъкмистика, вместо да се инвестират в по-сигурна пътна инфраструктура и спасяване на човешки.
В момента инспектори на Сметната палата проверяват доколко е ефективен фондът. Одитът бе предизвикан именно от сигнали и становища на ИПБ за "застрашителните размери на войната по пътищата". От института се надяват одитът да потвърди техните оценки за работата на фонда, а именно:
- Инвестициите в техника - почти няма, но пък МВР си купува нови коли, което не води до спад на произшествията.
- Разходите се правят "на парче", няма стратегия за елиминиране на "черните точки" (местата с най-чести злополуки).
- Държавата е натрупала 482 млн. лв. от глоби на водачи, които използва като скрит бюджетен буфер, докато инфраструктурата се руши и взима жертви. В анализа си ИПБ нарича това фискален цинизъм. И посочва, че в самия закон е заложен капан - фондът няма оперативна и финансова самостоятелност и това го превръща в куха структура.
От ИПБ посочват какво трябва да се направи:
- Незабавно приемане на инвестиционна програма "Безопасна инфраструктура", деблокиране на ресурса на фонда - 482 млн. лв., и насочване на средства към АПИ и към общините за конкретни обекти (черни точки).
- Да се постави задължителен минимум в закона - поне 50% от годишните приходи на фонда да се инвестират в пасивна пътна безопасност (инфраструктура), а не в техника и заплати.
- Да има достъп в реално време до движението на средствата във фонда.
- Да бъде наложен мораториум върху покупката на нови ведомствени коли с средства от фонда - до извършване на пълен анализ за съществуващия автопарк и неговата ефективност.
- Да се въведе граждански контрол - представители на неправителствения сектор да влязат в Управителния съвет на фонда с право на съвещателен глас и достъп до документация.
