Как се става хайдутин? Ако трябва днес да напишем наръчник по темата, вътре вероятно ще включим съвети като „Сдобий се с пушка и нож“, „Пусни си мустаци“, „Остави родната си къща и семейството си и се укривай в горите“ и „Дано си от Сливен“. Не че другите краища на страната не са дали на България достатъчно хайдути, но неслучайно Сливен носи прозвището „Градът на стоте войводи“. Защото тук концентрацията на бунтовническа мисъл е била необичайно висока.
И до днес имената на много места в Сливенския Балкан напомнят за онези времена, когато дружини са кръстосвали горите и пътищата – Хайдушка пътека, Хайдушка пещера, Хайдушки извор... Като нищо точно под вековното дърво, където си почиваме, може да е седял и Хаджи Димитър. Когато четем за четници и бунтовници в учебниците по история, те са просто колекция от имена, години и сухи факти. Но когато отидем в Сливен и влезем в музея на Хаджи Димитър, историята се превръща в човешка съдба с всичките ѝ повратности и трудни решения.
Къщата на Хаджи Димитър
В музея ще чуем историята на буйното и непокорно дете Димитър, което още невръстно посещава Божи гроб с родителите си и получава прозвището Хаджи. Ще го видим на снимки с поглед, който смразява кръвта. Ще бродим с него по хайдутските му маршрути и ще станем съпричастни с трудни епизоди от живота му – като момента, в който трябва да изостави ранения си брат по време на поход, знаейки, че смъртта му е неизбежна.
Ще надникнем още в избата с виното, в кухнята с огнището, в работилницата, където баща му е правел плат за ямурлуци, и в хана, където са отсядали пътници от различни краища на Балканския полуостров. Между къщата и хана има „комшулук“ – порта, която свързва двата двора, без да е нужно да се излиза на улицата. Казват, че преди Освобождението е имало толкова добре изградена система от комшулуци, че е било възможно да се обиколи целият Сливен, без човек да се покаже на улицата дори веднъж. Разбира се, тази система се е използвала не само за ходене на гости, но и за укриване на хора.
Къщата музей на Хаджи Димитър е под номер 54 в 100-те национални туристически обекта, затова преди да си тръгнем, не забравяме да вземем печат за колекцията си. Благодарение на партньорството на Yettel и Българския туристически съюз можем да го направим и дигитално, като сканираме QR кода от табелата на място или използваме геолокацията.
Дигиталната версия на обектите се намира в приложението Yettel и е достъпна за абонати на всички оператори. Трябва само да свалим последната му версия от Apple App Store или Google Play Store и да активираме електронния си паспорт с бърза регистрация – необходими са само две имена и имейл. Освен да събираме дигитални печати, приложението ни дава възможност и да обогатим познанията си за обектите с кратка информация и над 100 завладяващи аудио- и видеоистории.
Двата вида печати – класическите в хартиените книжки и електронните, са напълно равностойни и събирането им носи значки: при 25 получаваме бронзова, при 50 – сребърна, а при 100 – златна.
До Халката и обратно
Ако сме решили да ставаме хайдути, след нагледния урок по история е време да вържем връзките на планинските си обувки и сами да поемем по скритите пътеки. Над Сливен се намира природен парк „Сините камъни“ – част от Стара планина с хладни гори и величествени скали, над които се вият орли. Преди да се отправим към върховете, спираме в информационния център на парка в Сливен, който се намира на 5 минути от музея. Там ще получим подробна информация и идеи за маршрути според физическата си подготовка и времето, с което разполагаме.
Ако имаме само няколко часа, можем да се разходим до скалния феномен Халката. От долната станция на лифта за Карандила в покрайнините на града започва добре маркирана пътека, която след около 30-40 минути изкачване ще ни изведе до скалата – символ на града. Ако сме си приготвили сандвичи, можем да хапнем на някоя от пейките по пътя или направо на скалите с красива панорама към града и околните възвишения. Трасето е сравнително полегато, като само на няколко места има по-стръмни и скалисти участъци. Катеренето става по-леко, докато следим табелите с откъси от стихотворението „Хаджи Димитър“, разположени край пътеката.
По хайдушките пътеки на Сливенския Балкан
Табелите при долната станция на лифта ще ни дадат идеи и за по-дълги преходи. Оттук до Хайдушката пътека е около час и половина, а до Хайдушката пещера – близо 4 часа. До Карандила са около 2 часа пеша, но можем да се качим и с лифта или с кола. Горе ни очакват езеро, много заведения и чист въздух. От Карандила също можем да направим преходи до легендарни за региона чешми, местности и върхове. Съвсем малко усилие е нужно за изкачване на връх Българка (1181 м) – най-високият в тази част на Стара планина, но намиращ се на кратък преход от асфалтовото шосе. (Любопитен факт е, че в Стара планина има още един връх със същото име, който обаче е висок 1445 м и се намира по на запад, на границата на природен парк „Българка“).
Когато излезем по скалистите части, не забравяме да вдигнем глава към небето, защото там често се реят орли, соколи и лешояди. По поляните пък прехвърчат над 800 вида пеперуди, а ако имаме късмет, може да мернем и муцунката на лалугер.
И когато се спуснем обратно от върховете към града, със зачервени бузи и пълна памет на телефона, вече ще знаем, че макар да не можем да върнем времето и да станем истински хайдути, винаги можем да тръгнем по техните стъпки – в Балкана, в музеите и в приложението Yettel. А следващата ни спирка? Може би е още по-неочаквана. Достатъчно е само да надникнем в списъка със 100-те обекта и да изберем накъде да поемем.
