Чабата срещу багета – сблъсък на вкусове между Италия и Франция
Две от най-предпочитаните хлебчета – багетата и чабатата, се оказват кулинарното съревнование между пекарните на две от най-големите гастрономически нации Франция и Италия.
Френската багета, позната у нас и като франзела или парижки хляб, има обаче много по-дълга история. Интересен факт е, че нейният създател не е французин, а австриец – виенският пекар Август Занг. През 1839 г. той отваря първата си пекарна в Париж и въвежда нов тип тесто и печене на пара. Резултатът е дълъг, тънък хляб с хрупкава коричка и мека сърцевина, който се превръща в символ на Франция и завладява целия свят.
В България този вид хлебче е добре познато от десетилетия и често носи спомени за сандвичите от детските рождени дни през 90-те. Днес българските потребители могат да открият безброй вариации. В пекарната на Kaufland България, например, се предлагат над 10 вида багети – класически, рустик, пълнозърнести и ароматни варианти с масло, печени на пещ с лук, със семена или с масло и чесън.
Вдъхновени от успеха на френската багета, през 80-те години италиански пекари от Верона създават своя отговор – чабатата. Тя се приготвя от тесто с по-високо съдържание на вода и изисква по-дълго втасване, което ѝ придава характерната продълговата форма. Оттам идва и името ѝ ciabatta, което означава „чехъл“ на италиански. Целта се осъществява и само няколко години след създаването си, чабатата се превръща в международен сензация и днес е сред любимите хлябове за сандвичи, панини и брускети по цял свят.
В пекарната на Kaufland България клиентите могат да избират между няколко вида чабати – класическа и с маслини. Само през последната година веригата е реализирала над 400 000 броя, което показва силния интерес на българите към този италиански специалитет.
Тази седмица Пекарната на Kaufland отново изкушава с ароматни печива, като до 26 октомври френската багета е на цена от 0,89 лв. И двете хлебчета имат своя характер и история, но едно е сигурно и то е, че когато са изпечени на място и носят духа на нации с любов към добрата храна, малцина могат да устоят да не си тръгнат с поне няколко от тях.
