Служителите на Националния дворец на културата (НДК) разпространиха отворено писмо, което е адресирано до премиера Румен Радев, зам.-министър председателя Гълъб Донев, зам.-министър председателя Иво Христов, Антон Кутев като председател на Комисията по културата и медиите в Народното събрание, и кмета на София Васил Терзиев. Впечатление прави, че сред имената не присъства това на министъра на културата Евтим Милошев, който преди броени дни уволни директора на НДК Андрияна Петкова-Татарова.
Снимка: БГНЕС
От писмото става ясно, че колективът на дружеството иска да постави проблеми, които ще са валидни за всеки следващ Съвет на директорите. "Искаме тези проблеми да станат всеобщо известни, за да се прекратят всякакви спекулации относно състоянието на дружеството, неговата ефективност и поставените пред него цели.", казват служителите на НДК.
Културна институция или търговско дружество е НДК?
В писмото се посочва, че най-сериозното неразбиране е, че Националният дворец на културата е културна институция, а тя е със статут на търговско дружество, "но от нас се очаква и да произвеждаме и културен продукт", пишат служителите. "Това е и причината за първото противоречие: Съветът на директорите какво трябва да даде - бизнес план или културна програма? Ако даде и двете, кое има по-голяма тежест за състоянието на дружеството? От друга страна, дружеството не получава държавно финансиране за осъществяване на културната си дейност. Никакво.", се посочва още в текста.
Според служителите, когато основният капитал на едно дружество е недвижимата му собственост, много трудно може да се преодолее амортизацията на въпросния капитал, "когато най-големите инвестиции, които дружеството може да си позволи, са ремонти и поддръжка на сградата и системите". В текста се уточнява, че натрупаната счетоводна загуба от амортизации в размер на около 48 милиона евро, за която пръв сигнализира министърът на културата Евтим Милошев в началото на юни, е започнала да се генерира след смяната на статута на НДК през 2011 г., когато се преструктурира в търговско дружество. Според служителите няма как въпросната загуба от амортизации да се покрие от търговска дейност, дори всички зали в НДК да бъдат ангажирани.
45 години без модернизации в НДК
Снимка: БГНЕС
"Трябва да се отбележи и друго важно нещо - системите са на 45 години, без никаква модернизация или основна подмяна. Само за информация, водопроводи, частично закърпени с неработещи вентили и кранове, отопление с абонатни станции и отоплителна мрежа, които не позволяват никакъв контрол на разходите и качество на подаваната услуга, пожароизвестяване на фирма, която отдавна го е спряла от производство и системата е пред разпад, което би предизвикало затваряне на сградата. Липсата на политическо решение по отношение и на енергийната ефективност е друг казус, който може да доведе до затваряне на сградата, според приетите решения на европейско и национално ниво", се казва в отвореното писмо на служителите на Националния дворец на културата.
Още: Казусът с НДК и заплатата на директора: Ето точните цифри на възнагражденията в управата (ДОКУМЕНТ)
По думите им в дружеството работят около 300 служители 24 часа в денонощието, а поради огромните разходи по обезпечаване на сградата, която е 123 000 квадратни метра – електроенергия, топлофикация, местни данъци и такси, отново въпрос на политическа воля и решение, дружеството едва успява да оцелява и да не трупа и оперативна загуба. "А средната заплата е под нивото на средната за страната, да не говорим за София", се казва в писмото.
Уточнява се и това, че за всеки нов служител, включително и за ръководителите на дружеството, се налага дълъг период на адаптация. "Честите промени в ръководството на дружеството, по политически или други причини, допълнително влошават неговото състояние".
В писмото се дава предложение да се състои обществено обсъждане за състоянието и статута на дружеството, "така че то да има перспектива за развитие в бъдеще, която да е дългосрочна и приета с консенсус от всички заинтересовани страни, за да не бъде променяна и да даде стабилност и предсказуемост на работата".
