На ниво комисия - узакониха ли депутатите застрояване по най-важните дюни?

Под носа и пред очите на техните представители, комисията прие спорните текстове с 12 гласа "за", 0 "против" и 5 "въздържал се". Едва постфактум, при преминаването към следващата точка от дневния ред на заседанието и по настояване на депутата от БСП Манол Генов се даде думата на природозащитниците по вече окончателно приетия законопроект, влизащ утре в пленарна зала. Според гласуваните текстове по черноморското крайбрежие липсват вписани в Червената книга дюни със съответните последици от това.

Снимки: Ива Иванова /Аctualno.com

"В България има 4 вида дюни - "зараждащи се" или „ембрионални“, "бели", "сиви" и "облесени" като "зараждащите се", които са по всички плажове, са пропуснати в закона и върху тях ще се позволява изграждането на временни преместваеми обекти като дискотеките на "Слънчев бряг", басейните на Каварна и "Дюни", може да се паркира върху тях и да се извършва стопанска дейност", алармира Тома Белев и показа Червената книга. Приетите административно-наказателни разпоредби в законопроекта предполагат евентуалните актове за нарушения да падат в съда, защото в тях трябва да е посочено в каква именно дюна е извършено нарушението, което е непосилно за неспециалисти, предупреди още той. "Съмнително е да намерите и един общински инспектор във всички общини, който да може да различи дюна", добави Белев.

"Ако издадете административно-наказателни разпоредби, които не могат да се прилагат, те няма да се прилагат, а ще падат в съда и толкоз", възрази Белев.

По данни на БРРБ от 4654 декара дюни 3272 декара са частна собственост вече и 2300 от тях вече са урегулирани поземлени имоти, т.е. подлежат на застрояване и не е преминаването на автомобилите е проблемът. Проблемът е, че тях вече ги няма, посочи още Белев. "В момента законодателят се опитва да защитава тези, които замениха и закупиха незаконно дюните на Шабла, Дуран Кулак, Шкорпиловци, Несебър – това се случва в момента“, коментира Белев.

Асоциацията на парковете ще поиска от президента да върне законопроекта. "Ако законът бъде приет в този вид, ще помолим президента да се опита да защити гражданите от неясните закони, които се приемат в България", заяви той.

Този закон не се прилага, не създава респект и виждаме, че за 10-те години откакто се прилага и петте години откакто има Министерство натуризма нищо добро не се е случило на Черноморието, изтъкнаха от Асоциацията за алтернативен туризъм.

Мирослава Петрова от Обединена група "Бетономорие" апелира депутатите да имат предвид, че именно там, където хората къмпингуват свободно, дюните са абсолютно запазени. В закона са пропуснати ембрионалните дюни, но точно на такива дюни са къмпингите "Смокиня" и "Градина", отбеляза тя и повдигна въпроса дали така не се защитава някакъв бизнес интерес.

В подкрепа на законопроекта се обявиха от Асоциация "Българско черноморие", изтъквайки, че текстовете ще съдействат за опазването на чистота по крайбрежието. 160 000 лв за почистване на места с нерегламентирано къмпингуване изразходила община Бяла само за миналия сезон при заделени за цялата година 500 000 лв., посочиха от асоциацията и приветстваха текстовете, уреждащи екобиваци.

Според проекта за редакция на наказателните разпоредби (§ 10, който става §12, включващ чл. 26 - 37, стр. 12 - 15), които бяха гласувани без да бъдат прочетени пред участващите в заседанието, най-големите наказания са за поставяне на преместваем обект или съоръжение на територията на неохраняем морски плаж, на морски плаж за природосъобразен туризъм или прилежащата им акватория - глоба от 5000 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лв. При повторно такова нарушение глобата е от 6000 до 12 000 лв., а имуществената санкция от 12 000 до 60 000 лв. "Който в нарушение на закона постави преместваеми обекти и съоръжения върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.", предвижда още законопроектът. Подобни санкции има и за поставяне върху такива дюни и така описани урбанизирани територии на шатри, палатки, навеси, заслони или други съоръжения като глобите са от 500 до 1000 лв., а имуществените санкции от 1000 до 3000 лв. От 1000 до 3000 лв. е глобата ако в нарушение на закона се премине с превозно средство през бели, сиви или облесени дюни или в определени урбанизирани територии, както и ако се паркира върху такива терени, а имуществената санкция е от 3000 до 5000 лв.

Дали гражданите ще могат да си сложат караваните или кемперите в град като Бургас или Варна – няма да могат, независимо, че тази наказателна разпоредба е отложена с една година, коментира Белев. Идеята е да могат да ги поставят само в новообразувани биваци, поясни той. Освен това, се приемат ограничения с термини, които нямат определения в самия закон – включват се термини за различни видове дюни, пропускайки част от видовете дюни, които са около половината, а същевременно няма определение за тях в закона, изтъкна още той. Явно законодателят не желае да защити всички видове дюни, а иска да се занимае само с част от тях, а тази част, както видяхме по справка на МРРБ, независимо от Конституцията и закона в 70% е частна собственост, подчерта Белев.

Автор: Ива Иванова