Сериозно напрежение се зароди в Българската академия на науките (БАН) седмици преди началото на масови проверки за спазване на работното време. Повод за сблъсъка стана официално писмо от ръководството на Академията, подписано от председателя чл.-кор. Евелина Славчева, в което се налага строг контрол над присъствието на учените по работните им места. В отговор доц. д.н. инж. Александър Александров излезе с остро открито писмо, в което сравнява административния натиск с антиутопичния роман „1984“ на Джордж Оруел.
ОЩЕ: Томислав Дончев и Красимир Вълчев влязоха в ръководството на БАН
Закъснения и преждевременно напускане
В официалното съобщение, изпратено до директорите на всички институти в БАН, ръководството алармира, че са зачестили сигналите за нарушения на трудовата дисциплина. Според документа масово се наблюдават закъснения за работа, преждевременно напускане на работните места и отсъствия без уважителни причини.
"Неспазването на трудовата дисциплина пряко рефлектира върху ефективността на научноизследователския процес и уронва престижа на Академията", заявяват от ръководството.
Поради тази причина, считано от 1 юни 2026 г., представители на Ръководството и Управителния съвет на БАН започват внезапни проверки по места, а при констатирани нарушения ще се налагат дисциплинарни наказания.
Отговорът на учените
Реакцията на академичната общност не закъсня. В открито писмо до председателя на БАН, с копие до министъра на образованието и науката проф. Георги Вълчев, доц. Александър Александров се обяви категорично против "чиновническото мислене" и превръщането на науката в механично отчитане на часове.
ОЩЕ: Пробив в химичната наука и надежда в битката с рака: Д-р Мария Аргирова в "Студио Actualno"
„Науката е творчески процес. Тя не се случва механично „от 8 до 5“. Идеите не възникват по график, хипотезите не се раждат след отбелязване на присъствие, а научните пробиви рядко се подчиняват на административен часовник“, пише доц. Александров.
Той прави паралел между научната дейност и изкуството, подчертавайки, че никой не очаква от един художник или композитор да твори по график.
Атмосфера на доносничество и страх
Според учения използваният език в писмото на ръководството е обезпокоителен. Фрази като „зачестиха сигнали за нарушения“ създават усещане за среда на подозрение, наблюдение и доносничество, вместо за общност, основана на доверие. По думите му това насажда култура на страх, която убива свободата на мисълта – същността на науката.
Учените напомнят, че българската наука и без това оцелява в трудни условия – ниско заплащане, тежка бюрокрация и несигурно проектно финансиране, а допълнителният административен натиск само демотивира и унижава хората.
ОЩЕ: Новият председател на БАН проф. Евелина Славчева встъпи в длъжност
Какъв трябва да бъде критерият?
В писмото си доц. Александров предлага водещ критерий за оценка на научните работници да бъде не формалното присъствие, а реалните резултати:
- Научни публикации и цитируемост;
- Спечелени и реализирани проекти;
- Проведени експерименти и разработки;
- Обучение на млади учени и внедряване на резултати в практиката.
Той признава, че когато спецификата на работата изисква присъствие (работа с апаратура, дежурства, екипни срещи), дисциплината трябва да се спазва. Въпреки това призовава ръководството на БАН да въведе гъвкав режим на труд, съобразен със световните стандарти, и да защити академичната свобода и професионалното достойнство на учените.
"Ако искаме българската наука да бъде конкурентна, трябва да се отнасяме към учените като към професионалисти и творци, а не като към нарушители по презумпция", завършва откритото писмо.
