В момента около 80 държави са въвели извънредни мерки за защита на своите икономики, предвиждайки по-опасен етап от енергийната криза, дължащ се на войната в Иран, пише Financial Times. Правителствата засилват мерките си в очакване на критична повратна точка, като търговците предупреждават, че цените на петрола могат да скочат отново, ако блокадата на Ормузкия проток остане в сила. Още: Хаменей може да блокира пътя към мир - уранът с почти оръжейно качество остава в Иран
Икономистът Пол Дигъл заяви, че екипът му проучва сценарий, при който цените на суровия петрол Brent се повишат до 180 долара за барел, което би довело до по-висока инфлация и рецесия в много европейски и азиатски страни.
"Приемаме този резултат много сериозно", каза той в интервю за The Financial Times, добавяйки, че това все още не се счита за базов сценарий: "По същество живеем назаем".
Повишеното използване на климатици и празничният сезон в Северното полукълбо ще изострят недостига на петрол, бензин, дизел и авиационно гориво, тъй като световните запаси вече спадат с рекордни темпове.
Австралия обеща да похарчи 10 милиарда долара за увеличаване на резервите от гориво и торове, а Франция също обяви "мащабна" подкрепа, за да защити икономиката си от кризата. Индия призова населението си да не купува злато и да се въздържа от почивки в чужбина, докато Делхи се опитва да попълни валутните си резерви. Още: Войната на Тръмп срещу международния ред заплашва всички нас
Международната агенция по енергетика изчислява, че броят на страните, принудени да предприемат извънредни мерки, се е увеличил от 55 в края на март на 76. Икономисти и търговци предупреждават, че следващата фаза на кризата заплашва с ново рязко покачване на цените на енергията, с по-строги мерки за икономия на горива и значително забавяне на световния икономически растеж.
"Ако конфликтът в Близкия изток не приключи през следващите седмици и Ормузкият проток не се отвори, опасявам се, че ще бъдем на ръба на глобална рецесия", заяви европейският комисар по транспорта Апостолос Цицикостас на конференция на Financial Times в Атина.
От началото на войната светът на практика функционира извън рамките на енергийния си бюджет. Според оценки на МАЕ световното потребление на петрол е надвишило производството средно с 6 милиона барела на ден между март и юни. Някои анализатори предполагат, че дефицитът може да достигне 8-9 милиона барела на ден. Още: Тръмп и Нетаняху в конфликт за Иран
В опит да покрият недостига, търговците са изчерпали сухоземните и морските ресурси, а правителствата са започнали да използват стратегическите си резерви. Повече от два милиона барела дневно "авариен" петрол от стратегически резерви се доставят в системата, но много от тези запаси ще се изчерпят до юли.
По-голямата част от петролните резерви, над 3 милиарда барела, се държат от компании, търговци и рафинерии, но това включва и "техническите" ресурси, необходими за функционирането на системата. Тръбопроводите изискват минимални обеми за поддържане на налягане, рафинериите изискват непрекъснати доставки, а складовите съоръжения не могат да бъдат напълно изпразнени без риск от повреда.
Анализатори прогнозират, че пазарите ще "спрат" много преди запасите да достигнат нула. Според оценките на JPMorgan до началото на юни запасите в страните от ОИСР биха могли да достигнат нивото на "оперативен стрес". Още: Тръмп към Иран: Ако не получим правилните отговори, всичко ще стане много бързо (ВИДЕО)
Много ще зависи обаче от това колко решително правителствата, компаниите и отделните хора ще започнат да ограничават потреблението. Анализатори прогнозират, че в повечето развити икономики кризата ще се усети предимно чрез покачващи се цени, а не чрез видим недостиг.
Въпреки че суровият петрол Brent в момента се търгува на цена над 105 долара за барел, експертът Хорснел подчерта, че това няма да е достатъчно, за да ограничи сериозно търсенето.
"Това е значително под историческия максимум от 140 долара за барел, достигнат преди 18 години. Неотдавна считахме 90 долара за барел за напълно нормална цена", каза той. Още: Заради Иран: Неочаквана промяна в цената на петрола
Нефтохимическата и авиационната промишленост ще бъдат най-силно засегнати от прекъсванията на доставките.
Ким Фъстиер, ръководител на европейските изследвания на петрола и газа в HSBC, заяви, че "епицентърът" на потребителските смущения е рафинирането на гориво, чиито запаси бързо се изчерпват, тъй като рафинериите не са склонни да купуват скъп суров петрол и да плащат нарастващи транспортни разходи. Много от тях използват съществуващите резерви, надявайки се на сравнително бърз край на конфликта с Иран.
Сега много икономисти очакват доставките да се подобрят сравнително бързо, което би довело до спад на цените на петрола под 100 долара за барел и би предотвратило най-лошите стагфлационни последици от скок на инфлацията и забавяне на икономическия растеж.
Автори: Малкълм Мур, Сам Флеминг и Джонатан Винсент за Financial Times
Превод: Ганчо Каменарски
