"Москва" е най-старият руски ресторант в китайската столица Пекин – съществува вече повече от 60 години. Основната зала прилича на салон от царско време: пищни полилеи, тежки завеси в златисто и червено, огромни картини в златни рамки красят стените. Собственик на ресторанта обаче е китайската държавна туристическа агенция. Основно китайци са и гостите на заведението, пише АРД в свой репортаж за визитата на Путин в Пекин.
Сред посетителите на заведението екипът на германската медия открива група студенти по филмово изкуство. Един от тях разказва, че отношенията между Китай и Русия стават все по-добри. Той е забелязал, че двамата държавни лидери Си и Путин не обсъждат само политически теми по време на редовните си срещи, а си говорят и споделят идеи за храната и културата на двете страни. Когато видял репортаж по телевизията с такива кадри, той решил да опита руска храна, разказва студентът пред АРД.
Двама, които взаимно са си нужни
Още: "Многополюсен свят" и "нови отношения": Путин и Си скрепиха военния и енергийния си алианс (ВИДЕО)
Много китайци смятат Русия за важен партньор. Това се вижда и от отношенията между двамата държавни лидери. Връзката между Си и Путин вече повече от четири години носи етикета „безгранично приятелство“. То беше обявено малко преди Русия да нападне Украйна – инвазия, която Китай и до днес не е осъдил, припомня германското издание.
Оттогава двете страни се сближиха даже още повече - особено в икономическата сфера: Китай купува големи количества петрол и газ, които Русия вече не може да доставя на Запада. И то на силно намалени цени. В замяна Китай доставя много от нещата, които Русия понастоящем трудно получава поради западните санкции: автомобили, машини, електроника, компютърни чипове.
„Руската икономика, която е подложена на толкова силен натиск от страна на Запада, извлича огромна полза от това“, казва Бернхард Барч от изследователския център „Меркатор Институт за китайски изследвания“ (MERICS) в Берлин. Именно така наречените стоки с двойно предназначение, тоест имат както гражданско, така и военно приложение, Русия все повече внася от Китай напоследък. Пекин твърди, че не доставя оръжия на Русия, а само граждански продукти. На практика обаче границите се размиват: чип, който се намира в лаптоп, може да бъде вграден и в дрон, посочва АРД.
„Китай няма интерес Русия да загуби войната в Украйна“
Още: Има сделка?: След години чакане пречупи ли Путин Си Дзинпин за "Силата на Сибир 2"
Войната в Украйна ще бъде тема на разговорите между Си и Путин. Украйна и Западът обаче не бива да разчитат на подкрепа от Пекин, смята Барч: „Китай не иска Русия да излезе като губеща страна от тази война. В този смисъл не очаквам по никакъв начин Китай да оттегли подкрепата си за Русия или да прави голяма тема от това.“
От Пекин се чува преди срещата, че сътрудничеството между Китай и Русия трябва да бъде допълнително разширено. Говорител на китайското външно министерство съобщи, че двете страни ще използват това като възможност да изведат китайско-руските отношения на ново, по-високо ниво.
Без излишна помпозност този път
Приключилата визита на американския президент Доналд Тръмп също ще бъде тема на разговор между Си и руския държавен глава. Наблюдателите очакват Путин да бъде посрещнат с много по-малко помпозност, отколкото Тръмп. Но според Барч това не означава абсолютно нищо.
Още: "Не сме се виждали един ден, а сякаш са минали три есени": Срещата на Путин и Си
В миналото Путин е получавал много по-силни сигнали от страна на Китай за взаимно доверие. Така например Си уважи военния парад в Москва през миналата година, и обратното – Путин беше гост на парада на Си. „В сравнение с това няколкото цветя, които Тръмп получи сега, всъщност са сравнително евтина телевизионна продукция. Предполагам, че Путин и Си ще се забавляват малко с факта, че Тръмп се поддава на такива прости трикове", коментира представителят на MERICS.
Китай има преди всичко една дългосрочна геополитическа цел: до известна степен да пренареди световния ред, досега доминиран от САЩ. И Русия му е нужна като важен партньор в този процес, пише още германската обществена АРД.
Източник: Дойче веле
