Асоциацията на прокурорите в България се обяви твърдо против предложения проект на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, който въвежда антикорупционен "мегаорган", и също така регламентира възможността за оперативно-издирвателна дейност чрез наблюдение и подслушване.
Според АПБ законопроектът "не предлага стабилна, предвидима и конституционно издържана антикорупционна уредба, а възпроизвежда поредния институционален експеримент с прекомерна концентрация на правомощия, неясни гаранции за независимост и значителни рискове за правната сигурност".
"Ново решение на фона на стари провали"
Прокурорите споделят мнението, че от края на 2023 г. до началото на 2026 г. България е преминала през две концептуално противоположни реформи в областта на антикорупционния модел, като и двете не са изпълнили в достатъчна степен ангажиментите по НПВУ.
"В съдържанието на същите мотиви се посочва, че създадената в края на 2023 г. самостоятелна Комисия за противодействие на корупцията е била закрита в началото на 2026 г., а функциите ѝ са били разделени между други органи. Това само по себе си е най-силният аргумент срещу ново прибързано институционално прекрояване. Изложеното съображение обуславя необходимостта от задълбочено осмисляне на националната политика в сферата на противодействие на корупцията, за да може националното законодателство ефективно и задоволително да отговори на предизвикателствата по идентифициране на проблемите с нея, както и неутрализирането на възможността от реализиране на прояви, които биха компрометирали дейността на лица, заемащи публични длъжности", се казва в позиция на АПБ.
Според тях за тази цел следва да бъде установена нормативна рамка, която очертава механизъм по ефикасно противопоставяне на всички дейности, които могат да доведат до осъществяването на корупционно поведение от лицата, заемащи публични функции.
Антикорупционен "мегаорган"
От асоциацията се обявяват против възстановяването на антикорупционен "мегаорган", защото по този начин не се търсят "причините за предходния провал в сферата на противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични функции".
"Проектът възлага на новата Комисия едновременно няколко дейности по превенция, проверки на декларации, установяване на конфликт на интереси, оперативно-издирвателна дейност, участие в разследването и дори процесуална възможност да обжалва откази за образуване на досъдебно производство. Това е прекомерна концентрация на несъвместими по своя характер функции в един орган. Вътрешното съчетаване на административен, контролен, полицейски и квазипроцесуален капацитет не създава автоматично ефективност, а дори напротив създава предпоставки за дефицит на отчетност и размиване на отговорността", смятат прокурорите.
Следене и подслушване
Според АПБ особено проблематично е, че глава шеста предвижда оперативно-издирвателна дейност чрез гласни и негласни способи, включително наблюдение, идентифициране на лица и обекти, събиране на информация от технически канали за комуникация, оперативно внедряване и искане за използване на СРС.
Още: Прокурорите обмислят механизъм срещу натиск
"Това не е типичен инструментариум на административен орган, а на силова/разследваща структура, който изисква много по-строги външни гаранции и съдебен контрол, отколкото проектът реално урежда", гласи още позицията.
Източник: БГНЕС
Проблем с независимостта
Според асоциацията има проблем с независимостта, която е заявена, но не е гарантирана в стандартите на европейското право.
"Проектът обявява Комисията за независим орган и предвижда 5-членен състав, формиран от Народното събрание, президента, общите събрания на съдиите от ВКС и ВАС и Висшия адвокатски съвет, а председателят се определя на ротационен принцип чрез жребий. Формалният плурализъм при излъчването не е достатъчен, когато на органа се дават толкова концентрирани правомощия, а отчетността и външният контрол остават слаби. Европейските стандарти не изискват непременно един или повече органи, но изискват необходима независимост, когато на такъв орган се възлагат превантивни и/или правоохранителни функции", се казва в становището.
Още: Безпрецедентен бунт в прокуратурата в защита на магистрат, разкритикувал Сарафов
Според прокерроите проблемът на проекта е, че той взема от европейските стандарти тезата за "независим орган", но не изгражда в пълна степен стандартите за външен баланс, контрол и правна предвидимост.
"По този начин се установява съществена непрецизност при така изработения проект за Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности с изискванията на правото на Европейския съюз", пише в позицията.
Институционална асиметрия
Тезата на прокурорите е, че от съдържанието на така предложения проект се установява още неравнопоставеност и институционална асиметрия.
"Проектът предвижда членовете по квотите на ВКС и ВАС да се избират от общите събрания на съдиите, но кандидати могат да бъдат и прокурори. Така се стига до странна конструкция, при която прокурори могат да бъдат избирани по "съдебни" квоти от органи на съдии, докато прокуратурата като институция няма собствена самостоятелна квота в състава на Комисията. Това поражда въпрос за институционалната логика на модела и за действителния баланс между магистратските общности", смята АПБ.
"Още по-видима и значима е асиметрията при представителството, изразяваща се в това, че Висшият адвокатски съвет има пряка квота, а прокуратурата няма, макар че проектът силно засяга разследването, наказателния процес и взаимоотношенията с прокурора. Това неизбежно ще бъде възприето като неравнопоставеност в изграждането на орган, който има и репресивни функции", пишат още те.
Предпоставки за "субективен произвол"
Прокурорите са притеснени, че от съдържанието на така предложения проект се установяват неясноти, които "отварят пространство за субективен произвол".
"Проверките за почтеност на служителите на Комисията се уреждат по правила, приети от самата Комисия, а непреминаването им е основание за освобождаване. Това е твърде тежка последица, оставена в значителна степен на вътрешна уредба, без достатъчно законови обективни критерии, гаранции и ясно разписан механизъм за защита срещу субективен произвол. Сходен проблем се наблюдава и при оперативно-издирвателната дейност доколкото част от конкретните способи и средства се оставят на инструкция на самата Комисия. При дейности, засягащи основни субективни права, законът трябва да е пределно ясен с обективно разписани предпоставки по отношение извършването на оценка на законността на намесата в съответните субективни права и при какви условия се стига до тяхното ограничаване, а не да делегира съществената материя на подзаконова вътрешна регламентация", гласи позицията.
Допълнителна тревога поражда у АПБ и нормата, според която членовете на Комисията, разследващите инспектори и органите по чл. 25 не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на правомощията си, освен ако вредите са настъпили в резултат на престъпление от общ характер.
"Такъв широк имунитет, съчетан с разширени правомощия, е сериозно отклонение от логиката на отчетността. По този начин се създават условия за субективна злоупотреба с власт, позволяваща при реализирането на дейности от страна на посочените органи, последните да не понесат материална /имуществена/ отговорност за осъществените от тях незаконосъобразни действия. Така установеното положение за липса на вменяване на имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на правомощията на Комисията, разследващите инспектори и органите по чл. 25 от Закона, е несъвместимо и с императивните правила по ЗОДОВ, съгласно които държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове", смятат прокурроите.
