X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Шипченската епопея: 143 години от една от най-героичните и решаващи битки*

2413
Шипченската епопея: 143 години от една от най-героичните и решаващи битки*
Снимка: iStock/Guliver
Всяка година множество българи изкачват старопланинския връх Шипка, за да отдадат почит на героите, загинали за свободата на България.

Вчера там беше и официално издигнат националният трибагреник. Знамето е едно от най-големите в България – цели 60 кв. м.

Тази година национално честване няма да има, но въпреки това на паметника вече са се събрали празнуващи. Важно е да бъдат спазени противоепидемичните мерки - носенето на маска и спазване на дистанция заради коронавируса, предупреждават властите.

Там са и от Национално дружество "Традиция", които тази година няма да правят възстановки на събитията, но ще почетат празника.

По традиция денят ще започне с панихида в памет на загиналите в епичните боеве. След църковният ритуал програмата ще продължи с изкачване на 890-те стъпала към Паметника на свободата на връх Шипка.

Точно в 10.00 ч. е предвидено да бъде запален Шипченският огън, а в 12.00 ч. ще бъдат поднесени венци и цветя от институции и признателни граждани.

Очаква се към празнуващите да в 11 часа да се присъедини и  президентът Румен Радев, който заедно с тях ще изкачи стъпалата към Паметника на свободата на връх Шипка, за да отдаде почит пред подвига на българските опълченци и руските воини. В 12 часа е предвидено негово слово по повод отбелязването на 143-годишнината от Шипченската епопея.

През целия ден е обявен вход свободен за всеки желаещ да посети Паметника и да се докосне отблизо до родното минало.

До няколко дни се очаква да бъде обявена и обществена поръчка за изработване на Проект за консервация и реставрация на Паметника. Подготовката за ремонтите дейности е в ход, като цялостната реконструкция на каменната фасада би трябвало да започне през следващата година.

Заради коронавируса - няма да има честване на Шипка

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 г. Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея, припомня БГНЕС.

Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша /около 27 000 души и резерв от 10 000/, да не й позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша. Сраженията за Шипка започват на 09/21 август 1877 г.

В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите атаки на турските табори. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната.

В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16 стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена!

Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече е здраво в ръцете на руската армия. отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като "Зимно шипченско стоене". Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода. За тези изпълнени с мъжество и саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: "На Шипка всичко е спокойно".

Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, "в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград", по думите на ген. Радецки.

След падането на Плевен ( 29 ноември/10 декември 1977 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 г. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.

Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.

Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 26 август 1922 г. Паметникът е завършен през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх "Свети Никола" е тържествено открит от цар Борис III. Паметникът е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Actualno.com.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com