И тази поредна кръгла годишнина от Илинденското въстание бе отбелязана по схемата "едно в две" - ние отделно, край Вардар отделно. Не че у нас имаше някакви сериозни чествания поради днешната кризисна ситуация. Но въпросът не е в това, а че в Скопие упорито отричат българския характер на въстанието. И твърдят, че то си е "македонско" дело.
Още: Най-важните новини за деня: 5 юли 2025 г.
Още: Прогноза за времето - 6 юли 2025 г. (неделя)
Но когато фактите говорят, и боговете мълчат. А фактите са преизобилни, защото въстанието намира широк отзвук в европейските медии, и в дипломатическите рапорти, анализи и предложения. И нито на едно място в тях не се споменава думата македонец.
Ето какво се казва например в една от многобройните дописки на Джеймс Баучер до "Таймс" с дата 13 август 1903 г. е: "Между македонските българи има, без съмнение, и една част, която е против въстанието. Все пак обаче въстанието, може да се каже, е народно, що се отнася до македонските българи. От богатите български търговци, които
малко има да спечелят, а всичко могат да изгубят
Още: Мъж почина край езерото Сълзата в Рила. Още два инцидента с пострадали в планината
Още: Прогноза за времето - 5 юли 2025 г. (събота)
и до нещастния селянин, който носи по ходилата си белезите от "търсенето на оръжие", всички са замесени във въстанието."
Посланикът на Италия в Цариград съобщава, че главни огнища на въстанието са: в Битолския вилает всички села около седалището на вилаета, включително и самият гр. Битоля, каазите на Прилеп, Крушево, Кичево, Костур и областта на Преспа; засилени четнически действия: в Солунския вилает, Воденска и Ениджевардарска каази; в Скопския вилает, каазите на Крива Паланка, Кочани, Кратово и Пехчево.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Най-важните новини за деня: 4 юли 2025 г.
Още: Иновация: Закачат допълнителен вагон към влакове до морето, за да местят пътниците при повреда
Същевременно той подчертава обстоятелството, че "въстанаха най-отдалечените от България македонски краища, което доказваше пълната несъстоятелност на клеветите, че уж въстанието било инспирирано от официална България, че се касаело само до нахлуването отвън на "български банди".
Дори в Русия, която винаги е отчитала внимателно сръбските интереси, не се оспорва българският характер на Македония. Кореспондентът на "Сан-Петербургски ведомости" М. Юркевич пишеше: "Ние трябва да съзнаем като живи руски люде, че православните славяни, българите в Македония и сърбите в Стара Сърбия (както и в Босна и Херцеговина) не могат никога да разберат нашите искания
да покажат покорство и примирение
Още: За пример: Огнеборец спря пожар, причинен от хвърлена цигара край Сопот (ВИДЕО)
при сегашното тяхно положение. Ние трябва високо да заявим на кабинетните, създатели на подобни инструкции, че тези инструкции не отговарят на исканията на македонските роби, а следователно не отговарят и на руските интереси ... Българите в Македония, цялото население сега, когато всичко се руши - и черкви, и училища, и семейства, ще помислят, че ние вървим заедно с Австрия и Турция ..."
Не по-различни са и констатациите на печата и на главния съперник на Русия на Балканите - Австро-Унгария. Най-меродавните тогава виенски вестници, като "Ное Фрае Пресе", "Ди Цайт" и други всеки ден в специална рубрика предават подробни сведения за събитията в Македония и Одринско. Особено съчувствени отзиви се явяват в хърватските и словенски вестници. На 11 август 1903 г. в. "Ное Фрае Пресе" отбелязва, че "към българските въстаници се присъединяват и представители от другите народности", а вестник "Ди Цайт" от 6 август 1903 г. пишеше: "Турците очакват добрия случай да използуват органите, за да се нахвърлят върху омразните им българи. Но и македонските българи са добре въоръжени и са готови за подвизи." Същият вестник на 20 август пишеше: "Когато един ден ще се пише история на българското въстание в Македония, тогава на Австрия ще се хвърли големия укор, че тя е позволила на Турция да унищожава едно цяло население."
Още по-важно свидетелство за българския характер на Македония се съдържа в многобройните дипломатически доклади. Само два дена след обявяването на въстанието австрийският консул в Битоля Август Крал съобщава на 4 август 1903 г. до граф Голуховски - министър на външните работи: "Настана това, което от няколко дена насам ставаше все по-вероятно: българското въстание започна. Сега става ясно колко погрешно е било мнението на ония, които вярваха, че македонската опасност от въстание е преминала, че реформите са укротили населението и т. н., докато всъщност революционните приготовления никога не са били прекъснати и винаги показват значителни успехи."
Същият консул пише на 27 август 1903 г. до граф Голуховски: "Това не е дело на отделни агитатори и престъпници, както си позволяват много вестници да твърдят. Това е изблик от недоволството на един цял народ... В тия области живеят над 250 000 българи, по-голямата част от които се отнасят със симпатия към революцията и я подкрепят открито или тайно."
Други дипломатически доклади установяваха, че Хилми паша е искал да използва въстанието за унищожаването на колкото е възможно по-голяма част от българското население. На 3 септември 1903 г. австрийският консул в Битоля пише до граф Голуховски: "Унищожаването на българските жилища в някои области е систематическо и може да се мисли, че се цели изтребването на българския елемент... Между другото генералният инспектор (Хилми паша) изглежда смята обезимотените българи да ги заселва в други дялове на отоманското царство. Аз и руският вицеконсул потърсихме великодушие, в смисъл на всички българи, които се предават, да се улеснява завръщането им."
В доклад от 1 септември 1903 г. австрийският консул в Битоля отново употребява думата българи: "Много е чудно, че въпреки всички неволи на българите
те с нищо не се обезсърчават
дори са пълни с надежди и гордо заявяват, че могат да издържат до настъпването на зимата." Всички други отзиви по тоя случай са в същия смисъл. Така, Елена Ф. Гроган, която е посетила Македония непосредствено след въстанието, пише: "През зимата след въстанието бях между българите в Македония...."
Може да продължим списъка с подобни свидетелства за българският характер на Македония в онази епоха до безкрайност. Но има ли смисъл - в Скопие все едно ще продължат да твърдят, че Илинденското въстание е "македонско".
Константин Събчев, Стандарт
