Йорданка Фандъкова: Говорим повече за проблеми с европейските проекти, но те дават решения

По думите й чрез европейската солидарност се подобрява средата за живот в населените места.

„Средствата не се дават даром, задачата за общините беше трудна, в началото трябваше изградим капацитет, трябваше да осигурим и съфинансиране“, каза тя.

Общата сума на привлечените от Столична община средства са 4,7 млрд. Отделно 1,7 млрд. са собствените средства, вложени в тях. В този период са реализирани най-мащабните проекти. Разпределението на средствата на глава от населението поставя София на 16-то място.

Столичният кмет даде четири примера за успешно вложени европейски средства.

На първо място тя постави сферата на управление на отпадъците. „Преди 15 години София депонираше 100% битовите отпадъци, сега – под 15%. Това се дължи не само на европейските средства, но и на европейския опит, който използвахме“, каза тя.

След 346 млн. лв. инвестирани зелените отпадъци са 100% превърнати в компост, от преработения смесен битов отпадък е произведено над 437 хил. тона висококачествено гориво, на циментовите заводи предадени за обработка над 204 тона рециклируеми материали.

Вторият пример е проектът за столичното метро, признат за пример от Европейската комисия. Изградени са 34 км метролинии, в момента се работи по още 3 км, а в началото на следващата година предстои изграждането на още 6 км. Дневно от най-бързия и екологичен транспорт се възползват 350 хил. пътници и се спестяват 79 хил. тона вредни емисии.

Кметът на София даде за пример и проектите за енергийна ефективност на училища и детски градини, както и най-мащабната модернизация на градския транспорт.

Фандъкова отличи и реконструкцията на централната минерална баня, която се превърна в музей на София със 100 хил. музейни единици.

Кметът на Кърджали Хасан Азис, който е зам.-председател на УС на НСОРБ. разказа за опита на своя екип да работи с европейски средства още от периода на предприсъединителните фондове.

„Един от емблематичните за региона примери е изграждането на пътната връзка Кърджали – Подкова – Комотини. Близо 20 години след реализирането на проекта повече от 1,2 млн. автомобила годишно преминават през пътната отсечка. Възможността за съвременна автомобилна връзка се превърна в стимул за по-интензивни трансгранични контакти и за развитие на редица погранични общини като Кирково, Момчилград, Черноочене. Така жителите на целия регион усещат смисъла на стратегически верния избор при насочването на инвестициите“ , подчерта Хасан Азис.

С европейски средства Кърджали е сред първите общини с изграден пазар на производителите. „Проектът значително надживява своя период на устойчивост и вече се ползва и от производители от съседни държави“, посочи Азис.

72 са изпълнените европейски проекти в Кърджали за последните 15 години с привлечени над 170 млн. лева

„Повече от 80% от децата и учениците в община Кърджали се развиват и възпитават в обновена образователна среда. С успешно инвестиран европейски ресурс Кърджали успя да превърне уникалната археологическа находка – Перперикон, в третия най-посещаван исторически комплекс в България“, допълни градоначалникът.

По думите му обаче съфинансирането на европейските проекти продължава да бъде възпиращ фактор за някои средно големи и малки общини да кандидатстват за финансиране.

„Само за последните 15 години община Кърджали е вложила повече от 20 млн. собствени средства в европроекти. Административният капацитет е едно от най-важните условия за ефективното реализиране на проекти“, подчерта кметът на Кърджали и обърна внимание на необходимостта от подкрепа за общините при изготвянето на технически проекти за бъдещите инвестиции.

„Все още не сме намерили начина и формата с правителството да подпомогнем малките и средните общини за съфинансирането и за разработването на качествени технически проекти“, каза Хасан Азис.

Кметът на Чавдар Григор Даулов представи гледната точка на малките общини.  Според него проблемите и решенията са сходни, но имат и специфики, които влияят на развитието на населените места.

„От първия програмен период започнахме да търсим лицето на Чавдар, сложихме дълъг хоризонт и това повлия на резултата“, подчерта той и допълни, че не може да се примири с негативизма на хората, които казват, че тези средства са хвърлени на вятъра. Според него, независимо от негативните примери, те са част от израстването, а значението на европейските средства за подобряване живота на хората е безспорно.

„Чавдар е една от най-малките общини, но си поставихме за цел да я направим разпознаваема туристическа дестинация, макар да няма минерална вода и културни паметници. Отначало ни се смееха, но не трябва да спираме да мечтаем, европейските програми поставят рамки, но от нас зависи как ще ги оползотворим и да вървим напред“, каза още той.

Кметът акцентира върху нуждата от сътрудничество между бизнеса и общината – за трайни взаимоотношения за финансиране на работни места и проекти.

„Посоката е коопериране между общини, НПО и бизнес. Надявам се всяко българско село да изглежда като Чавдар, колкото и нескромно да звучи“, завърши изказването си Григор Даулов.