Изречението, с които Валентина Неделчева ни съобщава за заболяванията си, разкриват две неща. Едното, че проблемите са сериозни, а другото - че тя се е научила да живее с тях.
„Имам множествена склероза, а като гарнитура към нея - Паркинсон“, казва 63 годишната жена от Разград. Този почти хумористичен начин на изразяване („а като гарнитура“...) е характерен за един особен тип хора, които говорят за болестите си пренебрежително, понеже така не позволяват на заболяванията да се превърнат в тяхна самоличност. И са наясно, че макар болестите да ограничават тялото им, те няма да допуснат да ограничат целия им живот.
А ограниченията съвсем не са малко. На 63 години Валентина се придвижва с проходилка. Понякога краката ѝ блокират, друг път не успява да овладее тремора в ръцете си. Има дни, в които дори ставането е трудно. От миналата година официално е пенсионер по болест. Живее сама в Разград. Дъщеря ѝ е съвсем наблизо – в съседния вход, а синът ѝ живее в чужбина и обикновено през лятото се прибира със семейството си. Физическите ѝ затруднения и постоянни рискове обаче налагат да ѝ се постави гривна за дистанционна грижа - такива вече имат десетки възрастни и самотни хора в цялата страна, за някои от които ви разказахме тук.
А какво представлява гривната и защо е толкова неотменим помощник в живота им?
SOS бутон и непрекъснато наблюдение
Гривната е част от услугата Telecare на A1. Устройството е предназначено за хора, които живеят сами и при които има риск от внезапно влошаване на състоянието или падане. Технологията е част от система за дистанционна грижа, свързана с денонощен помощен център. Тя следи основни жизнени показатели и движението на потребителя. При падане, рязко влошаване на състоянието или продължителна неподвижност системата може да подаде сигнал, а от центъра се свързват с човека, за да разберат какво се е случило и от каква помощ има нужда – разговор, връзка с близък или, ако ситуацията го налага, със спешен екип.
Даниела Александрова, разносвач на храна към Домашен социален патронаж - Разград и Валентина Неделчева
Освен автоматичните сигнали гривната разполага и със SOS бутон, чрез който потребителят може сам да потърси помощ по всяко време на денонощието.
На Валентина досега не ѝ се е налагало да го използва при истинска спешна ситуация. Падала е, но в тези моменти около нея винаги е имало човек.
„Така съм устроена, че моментално изтривам тези лоши случки от живота си“, казва тя.
Въпреки това жената вече добре знае, че ако един ден действително има нужда от незабавна помощ, от другата страна има кой да реагира. Понякога гривната се изхлузва по-надолу по китката й и при движение тя неволно натиска SOS бутона. Малко след това от помощния център се обаждат, за да проверят дали всичко е наред. „Извинявам им се, че е фалшива тревога“, разказва тя. Тези обаждания обаче, макар и погрешка, са много ценни за нея. Защото тя знае, че при всеки такъв случай има допълнително спокойствие - ако някога тревогата не е фалшива, някой действително ще бъде насреща.
„Много ми е приятно, като чуя оператор, който мисли за мен. Изобщо хубаво е, когато не си забравен”, казва тя. Разградчанката, за радост, съвсем не е самотен човек. Съседките минават да я видят, носят й брошури, приятели я търсят. Самата тя казва, че е общителна и около нея почти винаги има хора.
Едно приятелство
За Валентина, а и за всеки човек със заболявания, физическата сигурност е особено важна. Защото колкото по-спокойна се чувства в здравословен план, толкова по-социален живот може да води. Благодарение на гривната тя продължава да излиза, да се среща с хора и да има планове извън дома си.
Всеки ден при Валентина идва личната ѝ асистентка Христина, осигурена чрез общината. Тя помага с домашните задължения и с онова, с което Валентина вече трудно може да се справи сама. Но отношенията им отдавна не се изчерпват само с това. „В едни и същи води плуваме и си допадаме. Имаме общи интереси, хобита, а и сходно мнение по много въпроси“, казва Валентина. Христина е бивш директор на Младежкия дом в Разград и двете лесно намират общ език. Когато състоянието на Валентина позволява, излизат. Ходят на изложби, на маникюр, на козметик – „на женски неща“, както Валентина ги нарича. През лятото е посетила и Панаира на киселото мляко в Разград.
За човек, който може просто да стане и да излезе, това са обикновени неща. За Валентина всяко подобно излизане изисква помощ, организация и най-вече ден, в който тялото й съдейства - не всеки е такъв. Но очертае ли се, тя винаги се възползва от него - гривната и личният асистент й дават нужната сигурност. Точно затова държи толкова много на тях.
Десет гривни в Разград
Услугата Telecare се предоставя в рамките на проект „Иновативни здравно-социални услуги в община Разград“ по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05SFPR002-2.012 „Иновативни здравно-социални услуги“ по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027. В община Разград иновативната дистанционна услуга – Telecare стартира на 01.10.2025 г. Тя е предназначена за потребители от целевите групи по проекта - самотно живеещи хора с трайни увреждания, както и самотно живеещи възрастни хора в невъзможност за самообслужване.
Валентина е един от десетте потребители на Telecare в Разград. Мария Маринова, координатор на проекта и социален работник, е човекът, който пръв занесъл гривните на потребителите в града.
По думите ѝ хората постепенно свикват с устройствата и започват да ги приемат като част от ежедневието си. „Станала е неотделима част от тяхното спокойствие“, казва Маринова. От Община Разград също отчитат положителна обратна връзка. „Всички потребители са доволни от услугата. За наше удовлетворение нямаме тежки случаи, а екипът от колцентъра се отзовава на всякакви сигнали и въпроси“, казва секретарят на общината Нели Добрева.
Мария Маринова, социален работник по проекта, и Валентина Неделчева
Работата между Община Разград и А1 се развива от години, а натрупаното взаимно доверие създава основа за реализирането на проекти с пряка полза за хората.
„За нас Telecare е много повече от технологично решение – това е услуга, зад която стоят доверие, грижа и усещането, че има на кого да разчиташ. Истории като тази на Валентина показват най-ясно смисъла на проекта – технологията да бъде близо до човека и да му дава повече спокойствие и сигурност в ежедневието. За нас е особено ценно, когато съвместната ни работа се превръща в конкретна грижа, която достига до хората, които имат най-голяма нужда от нея“, коментират от А1.
„Никога не се отчайвайте“
Когато остава вкъщи, Валентина също намира с какво да запълни деня. Харесва телевизионните игри с въпроси – „Стани богат“, „Последният печели“, а напоследък най-много я забавлява „Кой да знае?“. Гледа и National Geographic. През почивните дни с дъщеря й понякога ходят до Шкорпиловци.
Валентина познава много добре границите, които заболяването поставя. Има дни, в които тялото просто отказва да следва плановете ѝ. Тя ги приема и изчаква по-добри. Не се преструва, че диагнозите ги няма, а продължава да търси какво все още може да направи въпреки тях. Към хората, които се сблъскват с тежка диагноза, има кратък съвет:
„Никога да не се отчайват, колкото и страшна да е болестта.“
Сега жената чака едно съвсем конкретно нещо – да започне новият театрален сезон. И няма търпение да разгледа афишите, за да изберат какво да гледат с Христина. Знае, че животът пак ще си намери повод да я изкара навън и че представленията я очакват. Защото и в нейния живот има още сцени за изиграване.
