„Нека да ти го кажа, бабо. Като живееш между четири стени и един таван, разбираш, че самотата – това е най-страшното нещо за човека.".
С тези думи ни посреща Славка Манолова от Искрец – село край Своге.
Бързо разбираме, че баба Славка е от жените от онова поколение – минали през всичко, но запазили дух. Носят тежестта си сами, не искат да бъдат в затруднение на никого и ако се оплакват, го правят, за да се сближат с нас.
Славка е на 78 години и живее сама в къща на няколко километра от града. „Двама сина погребах. Сестри също. И мъжът ми почина.“ Ежедневието ѝ минава между двора, кокошките, кучето и разговорите с комшиите пред магазина.
Работила е цял живот – десет години в търговията и 25 години като домакинка в детска градина. Днес е председател на клуба на инвалидите в Искрец – събира членски внос, организира събрания и екскурзии. „Кой е крив, кой е с патерица – всички сме си там.“, разказва баба Славка.
Здравословните проблеми обаче не подминават. Заради житейските загуби кръвното ѝ скача рязко, а нощите често са най-трудни. „Самотата убива човек. Тя те започва, доубива те и те довършва.“, споделя тя.
„Ръката ми е по-бяла там, където е гривната“
От лятото баба Славка носи електронна „умна“ гривна за дистанционна грижа – част от услугата Telecare на A1. „Не съм я свалила. Ръката ми е по-бяла там, където е гривната.“, усмихва се тя. Не се интересува как точно работи технологията. „Оназ си знае гривната. Важното е аз да съм добре.“
А какво всъщност „оназ си знае“? Telecare – това е цялостна услуга, която предоставя електронни гривни за дистанционна грижа, които се използват от около 500 възрастни хора в близо 90 общини в страната. Гривната следи жизнените показатели на потребителя и е свързана към уеб платформа с изкуствен интелект, в постоянна връзка с денонощен помощен център. Когато бъде засечена аномалия в здравните показатели – при падане, рязко влошаване или продължителна неподвижност – устройството подава сигнал, а от центъра се свързват веднага с човека и разговарят с него.
Гривната на баба Славка разполага и със SOS бутон, чрез който тя може сама да потърси помощ по всяко време на денонощието, ако се почувства зле или застрашена.
Славка Манолова
Една нощ от денонощния помощен център се свързват с нея. Батерията на гривната е паднала. „Обаждат ми се – Славка ли сте, гривната Ви заредена ли е?". За нея това е знак, че някой следи дали всичко е наред.
За щастие не е имала сериозен инцидент, при който гривната да се задейства заради падане или рязко влошаване. Но баба Славка е разбрала как работи технологията и какъв е принципът ѝ. Преди например си е мерила кръвното далеч по-често. Сега обаче посяга рядко към апарата, защото знае, че ако има проблем, гривната ще го хване и ще я предупреди. Това ѝ дава спокойствие и я освобождава от постоянната тревога да се самонаблюдава.
С приятелките си в селото често говорят за гривната. „Гледат я, питат ме откъде е. Някои имат желание и те да си купят. Аз им казвам – подарък ми е.“, усмихва се баба Славка.
По-спокойни и мобилни
В община Своге услугата вече се използва от петима души – възрастни хора, които живеят сами, често в отдалечени населени места. „Това са хора със средна възраст около 80 години. Някои имат само гривна, други – гривна и домашен помощник. Прави се предварителна оценка на потребностите – кой се справя сам, кой има нужда от помощ за лекарства или пазаруване.“, обяснява заместник-кметът с ресор социални дейности Нина Копринджийска.
Нина Копринджийска, заместник-кмет с ресор социални дейности в Своге (вляво), баба Славка и Виржиния Цветанова, координатор по проекта
В началото хората са били скептични. „Нормално е да се плашат от технологиите – дали ще се справят, дали някой постоянно ще ги следи. Когато им се обясни подробно, свикват и се чувстват по-уверени.“, казва тя.
За социалните работници това променя работата на терен. „Услугата съкращава много от времето за реакция. Вместо да разчитаме на случайно обаждане, можем да реагираме веднага.“, казва Виржиния Цветанова, координатор по проекта. По думите ѝ най-честият проблем при възрастните не е само здравето, а самотата. „Те говорят за болките си, но зад това стои нуждата от разговор, от усещането, че са значими.“
С гривните хората стават и по-смели. „Позволяват си да бъдат по-мобилни, дори в дома си. Знаят, че ако нещо се случи, ще има кой да реагира.“, допълва тя.
Бальо Балев, акаунт мениджър „Големи корпоративни клиенти“ в A1, споделя, че услугата за дистанционна грижа Telecare отговаря на реална нужда, като предоставя възможност възрастните хора да получат навременна помощ в ежедневието си. „Решението осигурява надеждна подкрепа в критични моменти и създава ясна организация за реакция от страна на социалните екипи.“, коментира той.
Надеждата: във внучките
Баба Славка казва, че най-близките ѝ хора днес са внучките. Виждат се по празниците и лятото. Чуват се. Но не иска да ги натоварва. „Всяко си е свило гнезденцето.“, казва тя.
Кани всички да дойдем в селото. „Ще дойдеш лятото до реката да видиш рибите как плуват. Искрец е хубаво село – имаме манастир „Св. Богородица“, тук има много хубава природа, затова и навремето построиха белодробна болница. Инак се диша! Ела да подишаш истински въздух.“
На баба Славка не ѝ трябват много неща. Спокойствието е в простите неща. Чистият въздух, реката, хората наоколо. И утехата, че има кой да се погрижи за нея.
