Димитрина Димитрова е от онези хора, за които рядко се говори по новините, но са навсякъде около нас. Това са възрастните, останали без близки до тях – прекарващи дните си самотни в тишината на домовете си. Те живеят със здравословните си проблеми, но и с достойнството, с което ги посрещат. С винаги включения телевизор, но и искреното желание да общуват, да имат приятел до тях. С помощта на социалните служби, но и гласа на роднините по телефона.
Димитрина живее сама в апартамента си в Кюстендил – по подобен начин. На 80 години е. Диша само с един бял дроб и споделя, че в легнало положение изпитва сериозни трудности: затова спи с кислороден апарат. Дълги години е работила като рентгенов лаборант в Александровска болница. Днес почти не излиза – повече от година прагът е граница, която не преминава.
Говори спокойно, подредено, с навика на човек, свързан с медицината. „Имам все пак едно спокойствие – знам, че има денонощно някой, който следи състоянието ми“, казва Димитрина. От няколко месеца тя носи електронна гривна за дистанционна грижа – част от услугата Telecare на А1. „Когато пулсът ми се забави, ми се обаждат и ми съобщават колко е измерен. Аз също самата звъня да попитам – как е било кръвното, как ми е сърцето.“
На кого всъщност се обажда възрастната жена? От другата страна на линията е денонощния помощен център на Telecare. Между Димитрина и центъра стои гривната – устройство с вграден изкуствен интелект и сензори, което тя носи всеки ден. Гривната следи пулса, кислородната сатурация и движението ѝ и изпраща данните към уеб платформа. Когато нещо се отклони от нормалното – при рязко влошаване, падане или продължителна неподвижност – системата подава сигнал. Тогава от центъра се свързват веднага с човека и разговарят с него.
Telecare услугата на А1 се използва от около 500 възрастни хора в близо 90 общини в страната и е създадена да допълва човешката грижа.
SOS бутон
За Димитрина, както и за повечето възрастни хора в нейното положение, един от големите страхове е падането. „Аз не излизам въобще. Но ако падна – знам, че гривната ще подаде сигнал за помощ. Преди разчитах на телефона, но сега става по-бързо, освен това е и двупосочно - самият център ще разбере, че съм паднала“, казва тя. Гривната разполага със SOS бутон, чрез който може сама да потърси помощ по всяко време на деня и нощта.
Общува най-вече с домашната помощничка от социалните услуги. „Тя е тук по три часа. Имам си списък – пазаруване, лекарства, хранителни продукти, малко почистване. Но най-важното е друго – да имаш с кого да говориш.“ Разговорите често започват от болежките. „Шегувам се, че по болката познавам, че съм жива. Но то си е точно така“, казва Димитрина.
Болките са реални и сериозни, но разговорът за тях често е и начин за изразяване, за търсене на близост. За много възрастни хора това е езикът, с който започва споделянето.
Съседите също следят Димитрина. Ако не се обади по телефона, идват да проверят. Синът ѝ живее в Монтана и не може да е до нея всеки ден.
Телевизията е често включена и запълва часовете. Но най-много Димитрина цени разговорите и хората, с които може да общува. Уважава интелекта, разбирането, човещината. „Имам чувството обаче, че се срещат все по-рядко.“, казва ни.
„Telecare ни прави много по-бързи“
„Откакто община Кюстендил започна да използва услугата Telecare, работата ни с възрастните и самотни хора се промени най-вече по отношение на времето за реакция“, казва Ивона Кирилова, социален работник и ръководител на проект „Иновативни здравно-социални услуги“. По думите ѝ преди често са минавали часове, а понякога и дни, докато стане ясно, че с някого има проблем. „Сега говорим за минути.“
Димитрина и Ивона Кирилова - ръководител на проект „Иновативни здравно-социални услуги“ в община Кюстендил
Тя дава пример с възрастен човек, който получава рязко неразположение и подава сигнал чрез паник бутона. „Още по време на връзката от центъра разбират, че състоянието му се влошава, и ни подават сигнал. Реакцията е навременна и предотвратява по-тежки последици.“ В Actualno.com вече разказахме за този случай - на Васил от Кюстендил, при когото гривната отчита нощно падане и светкавично се задейства, за да му окаже помощ. (може да прочетете тук)
Добавена стойност към човешката грижа
По думите на кмета на Кюстендил инж. Огнян Атанасов услугата дава сигурност на хора, които живеят без близки до себе си. „Освен самотата, най-големият им страх е, че няма кой да обърне внимание, ако нещо се случи“, казва той. „След като видях как работи на практика, съм по-спокоен, че тези хора получават помощ навреме.“, допълва кметът.
„Telecare не е проект, който се реализира от разстояние. Той изисква присъствие, разбиране и работа на терен. Умните гривни носят своята добавена стойност, която комбинира технология, човешка грижа и доверие в работещ модел за социални услуги“, споделя Ивайло Васев, старши акаунт мениджър „Корпоративни клиенти“ в А1.
„Въвеждането на Telecare включва предварителна оценка на нуждите на общините и адаптиране на услугата към съществуващите социални механизми. Това позволява решението да бъде интегрирано без да изисква сложни промени в работните процеси. Денонощният мониторинг и автоматичната обработка на сигналите дават възможност за ясна и навременна реакция при различни ситуации. Така Telecare се утвърждава като стабилен елемент от съвременната социална инфраструктура“, казва още Васев.
„Човек не иска много“, казва Димитрина на финала на нашия разговор. „Иска да знае, че не е сам.“ Нейните надежди са в сина ѝ. А той също може да разчита на бързата реакция на Telecare и да бъде по-спокоен за майка си. Каква беше нейната рецепта за добро отношение към другите? Припомняме ви: интелект, разбиране, човещината. Това е основното.
А технологиите - умната добавка към тях.
